ГЛАВА II
КЪМ ИСТОРИЯТА НА МОРАЛНИТЕ ЕМОЦИИ
Свръхзвярът. — Бесът, който бушува в нас, трябва да бъде лъган. Моралът е необходимата лъжа, за да не бъдем разкъсани от него. Без заблудите, залегнали в признаването на морала, човек би останал животно. А така той се е почувствал като нещо по-висше и си е наложил по-сурови закони. Ето защо той изпитва омраза към стъпалата, останали по-близо до животинското начало: това обяснява и някогашното презрение към роба, смятан не за човек, а само за вещ.
Йерархическият ред на благата и моралът. Възприетият вече йерархичен ред на благата, съобразно с едно или друго желание на нисшия, по-висшия или най-висшия егоизъм, решава сега какво е морално или аморално. Предпочитанието на едно нисше благо (например чувствената наслада) в сравнение с нещо, оценено по-високо (например здравето), се смята за аморално, същото е и с предпочитанието на комфортния живот пред свободата. Обаче йерархичният ред на благата е постоянен и еднакъв за всички времена; ако някой предпочете отмъщението пред правосъдието, по мащабите на една по-ранна култура постъпва морално, а според сегашните — аморално, Следователно белегът „аморално“ определя, че някой не притежава или още не притежава достатъчно развит усет за по-висшите, по-изтънчените, по-духовните мотиви, които всяка култура привнася; той определя един изостанал човек, ала винаги само с оглед на разликата в степента. Така че йерархичният ред на благата не се подрежда или прережда според морални критерии; ала несъмнено след всяко негово поредно утвърждаване се решава дали едно действие е морално или аморално.
Жестоките хора като изостанали в развитието си. — Хората, които днес са жестоки, трябва да се преценяват като стъпала, останки от по-раншни култури. Масивът на човечеството разкрива тук по-дълбоките формации, които иначе са скрити за окото. Това са изостанали хора, техният мозък поради всевъзможни случайности в генетичния наследствен процес не е продължил да се развива многостранно и да се усъвършенства. Те ни показват какви сме били всички и ни вдъхват ужас: ала самите те са толкова малко отговорни за действията си, колкото къс гранит за това, че е гранит. И в нашия мозък биха се намерили такива жлебове и извивки, каквито отговарят на онова съзнание, което във формата на отделни човешки органи ни напомня за рибния стадий. Обаче тези жлебове и извивки не са повече руслото, в което се носи потокът на нашите емоции.
Двойна предистория на добро и зло. — Понятието добро и зло има двойна предистория: а именно веднъж в душата на господстващите родове и касти. Който има властта да се отплаща на доброто с добро, на злото със зло и прилага възмездието и на дело, следователно е и благодарен, и отмъстителен, той бива назоваван добър: които не притежава власт и е безсилен да се отплаща, минава за лош. Като добър, човек принадлежи към „добрите“ на една общност с чувство за органично единство, защото всеки един неин член е свързан с останалите чрез духа на възмездието. Като лош, човек принадлежи към „лошите“, към една шепа подчинени, безсилни люде, без чувство за органическо единство с общността. Добрите люде са каста, лошите — маса, подобна на прахта. За известен период добро и зло не означавали нищо друго освен знатен и презрян, господар и роб. При това на врага не се гледало с лошо око: той може да се отплаща. За Омир са добри както троянците, така и гърците. За лош минава не този, които ни пакости, а този, който е презрян роб. В общността на добрите доброто се предава по наследство, така че е просто невъзможно от тази благородна почва да израсне лош човек. И все пак, ако някой от добрите стори нещо недостойно за тях, незабавно се измислят претексти; вината се приписва чисто и просто на някой бог с обяснението; той бил заслепил добрия човек и му отнел разсъдъка. Но да надникнем и в душата на потиснатия, безсилния. При него всеки друг човек минава за враг, за безогледна твар, за експлоататор, за жесток и коварен, все едно дали е знатен или презрян; лош е качествена характеристика за човека изобщо, да, за всяко живо същество като предпоставка, например за един бог; човешко, божествено, не означава нищо друго освен дяволско, лошо. Белезите на добродетелността, готовност за помощ, състрадание, боязливо се приемат като скрито коварство, пролог към ужасен изход, като упояване и надхитряване, с една дума, като рафинирана злост. При подобна душевна нагласа на отделния индивид едва ли може да възникне една органична общност, в краен случай това ще бъде само най-примитивната и форма. И така, навсякъде, където господства това схващане за добро и зло, е близко крушението на индивида, на техните родове и раси. Съвременната нравственост е израснала върху почвата на господстващите родове и касти.