Добронамереност. — Към малките, но срещащи се безброй пъти и поради това извънредно ефектни неща, на които науката е длъжна да отдаде повече внимание, отколкото на големите редки неща, трябва да се причисли и добронамереността; имам предвид онзи израз на приятелско отношение или добро разположение на духа, с което обикновено е облъхнато почти всяко човешко действие. Всеки учител, всеки чиновник влага тази добавка към нещо, което е негов дълг; то е постоянното потвърждение на човечност, подобно на светлинните вълни, под които всичко кълни и расте; особено в най-тесен кръг, в семейната среда, животът вирее и процъфтява благодарение само на споменатата добронамереност. Добродушието, любезността, душевната изтънченост са непрестанно избликващите пориви на неегоистичния нагон и са дали много по-здрав влог за изграждането на културата от онези толкова прехвалени прояви на същия нагон, наречени състрадание, милосърдие, пожертвувателност. Ние сме свикнали обаче, да се отнасяме към първите с пренебрежение и наистина в тях няма да открием съществено количество неегоизъм, И все пак сборът от тези нищожни дози е внушителен, а сплотената им сила се числи към най-мощните, жизнеутвърдителни сили. Така ще открием много повече щастие в света, отколкото ако го гледаме с тъжни очи; затова нека разсъждаваме правилно и никога да не забравяме онези мигове на доволство, с които е богат всеки ден, във всеки, дори и в най-угнетения човешки живот.
Лъжата. Защо във всекидневния живот хората казват най-често истината? Едва ли защото някой бог е забранил лъжата, а, първо, защото е по-удобно: лъжата изисква изобретателност, преструвка, памет. (Затова Суифт казва: който разказва лъжа, рядко забелязва какво тежко бреме поема; за да вдъхне достоверност на една лъжа, той трябва да измисли двадесет други.) И, второ, защото при обикновени обстоятелства е изгодно да се каже направо: искам това, направих онова и прочие; следователно, защото пътят на принудата и авторитета е по-сигурен от този на коварството. Обаче ако някое дете е отрасло в заплетени домашни условия, то борави също така естествено и с лъжата и винаги казва неволно това, което отговаря на интереса му; усетът за истина и отвращението към лъжата сама по себе си са му напълно чужди и недостъпни; и така, то лъже най-невинно.
Победа на познанието над радикалното зло. — Би било голяма придобивка за този, който иска да помъдрее, ако е имал някога възможността да живее с представата за абсолютно злия и покварен човек: тя е погрешна, също както е погрешна и представата, противоположна на нея, но през цели периоди от време е била господстваща, а корените и са се разклонили широко и вплели в нас и в нашия свят. За да можем да разберем себе си, трябва да разберем нея, за да се изкачим по-нагоре и да се издигнем над нея, трябва да я прескочим. Тогава ще стигнем до познанието, че в метафизичен смисъл няма грехове, не в същия смисъл, че няма добродетели, а че в цялата тази сфера на нравствени представи непрестанно настъпват колебания и че съществуват по-възвишени и по-дълбоки понятия за добро и зло, нравствено и безнравствено. Който не изисква от нещата нещо повече, освен да ги опознае, лесно ще усмири душата си и ще греши може би само от незнание, а и трудно би се поддал на съблазън (или на греховни дела, както нарича това светът). Той изобщо вече няма да изпитва желание да порицава и изкоренява страстите, неговата единствена и всецяло обсебила го цел — да се стреми по всяко време и колкото е възможно по-добре към познанието ще го охлади и ще укроти развихрената стихия в природата му. При това той ще се е отървал от безбройните мъчителни представи и няма да чувства вече абсолютно нищо при изричането на думите адски мъки като наказание за делата, греховност, неспособност да бъдем добри: в тях той ще открива само блуждаещите силуети на погрешни схващания за света и живота.