Религиозен с предимство. — Има трезви, трудолюбиви във всекидневното си занаятие хора, на който религията е пришита сякаш като подгъв, засилващ човечността им: те постъпват много добре, като си остават религиозни, защото това ги разхубавява. Всички хора, които не умеят да си служат с оръдието на някой занаят включително словото и перото, взети като оръдие, стават сервилни: за тях Християнската религия е твърде полезна, защото при нея сервилността приема облика на християнска добродетел и става удивително красива. Хора, които смятат всекидневния си живот твърде празен и монотонен, лесно стават религиозни: това е разбираемо и простимо, само че те нямат право да изискват религиозни чувства от ония, чийто всекидневен живот не протича празно и монотонно.
Християнинът на всекидневието. — Ако християнството със своите постулати за божие възмездие, всеобщо грехопадение, опрощение на избраните и опасността от вечно проклятие имаше право, би било белег на слабоумие и безхарактерност да не стане човек свещенослужител, апостол или отшелник и със страх и трепет да се подготвя единствено за собственото спасение: би било истинска лудост да се пренебрегне вечната изгода пред преходното благополучие. При предпоставката, че изобщо може да се вярва, то християнинът на всекидневието представлява една окаяна фигура, човек, който наистина не знае да брои дори и до три и който между впрочем именно поради душевната си невменяемост не заслужава това тежко наказание, което християнството му вещае.
Смяна на личностите. — Щом една религия се наложи, нейни противници стават всички, които щяха да бъдат първите й апостоли.
Съдбата на християнството. Християнството възникна, за да облекчи душата: но сега то би трябвало първо да потисне душата, за да може после да я облекчи. Следователно тя ще се погуби.
Слепите ученици. — Докато човек съзнава много добре силата и слабостта на своето учене, на своето изкуство, на своята религия, мощта му е още малка. Ученикът и апостолът, който няма око за слабостта на учението, на религията и така нататък, заслепен от авторитета на майстора и преклонението си към него, обикновено притежава по-голяма сила от майстора. Никога още влиянието на един човек и на делото му не са стигнали до разцвет без слепите ученици. Да помогнем на познанието да спечели победата често означава само така да се посестрим с глупостта, че авторитетът на последната да извоюва победата и на първата.
Срутване на църквите. Религията в света не е достатъчна дори само за да унищожи религиите.
Безгрешност на човека. — Разберем ли веднъж „как се е появил грехът на света“, а именно чрез погрешните ходове на разума, благодарение на което хората помежду си, пък и отделният човек се смятат за много по-черни и по-лоши, отколкото са в действителност, то цялото това изживяване изведнъж олеква и човекът и светът заблестяват в ореола на целомъдреност, така че ни става драго на душата. Сред природата човекът си остава винаги истинско дете. Понякога детето сънува кошмари, обаче когато отвори очи, то всеки път се вижда отново в рая.
Нерелигиозността на художника. Сред своите богове Омир се чувства тъй свойски и като поет изпитва такова удоволствие да общува с тях, че положително е бил дълбоко нерелигиозен; с това, което му предлага народното поверие едно оскъдно, сурово, отчасти зловещо суеверие, той борави така свободно, както скулпторът със своята глина, следователно с непринудеността, присъща и на Есхил, и на Аристофан, а с нея се отличават в по-ново време големите майстори на Ренесанса, както и Шекспир, и Гьоте.
Изкуството и силата на фалшивата интерпретация. — Всички видения, ужаси, пълно изтощение, екстази на светеца са познати болестни състояния, които поради вкоренени, религиозни и психологически заблуждения се тълкуват от него съвсем различно, а именно не като болести. Така може би Domomon7 на Сократ е само едно ушно страдание, което, съобразно с доминиращите в него морални принципи на мислене, той излага не по начина, по който бихме го сторили днес. Не по-различно стои въпросът с безумието и изстъплението в речите на пророци и оракули; винаги степента на знание, фантазия, стремеж, моралност на ума и сърцето на интерпретаторите им е придавала голяма стойност. Към най-големите постижения на хора, наричани гении и светци, спада това, че успяват да наложат свои интерпретатори, който за добра чест на човечеството ги разбират погрешно.