Почит към безумието. — Тъй като хората забелязали, че възбудата често избистря ума и предизвиква щастливи хрумвания, сметнали, че усилвайки възбудата до крайност, ще станат още по-находчиви и ще имат най-щастливи хрумвания и внушения: и така започнали да почитат безумния като мъдрец и оракул. В основата на това лежи един погрешен извод.
Пророчества на науката. — Целта на модерната наука е: колкото е възможно по-малко страдания, колкото е възможно по-дълъг живот, следователно един вид вечно блаженство, естествено твърде скромно, сравнено с обещанията на религиите.
Забранена щедрост. Любовта и добрината в света не са в такова изобилие, че да ги отдаваме на самомнителни същества.
В известно отношение и аскетът се опитва да облекчи живота си, и то обикновено чрез пълното му подчинение на една чужда воля или на всеобхватен закон и ритуал, подобно на брахмана, който не предоставя нищо на собственото решение и всеки миг се ръководи от някое свещено правило. Това подчинение е мощно средство, за да добием власт над самите себе си; човек е зает, следователно не скучае, без при това да го измъчват поривите на своенравното и страстта; след като едно дело е извършено, липсва чувство за отговорност, а с това и мъката на разкаянието. Човек се е отказал веднъж завинаги от собствената воля, а това е по-лесно, отколкото да се отказваш от нея при конкретен случай; както е по-лесно да се лишиш изцяло от едно желание, отколкото да спазваш мярка при задоволяването му. Ако си припомним днешното отношение на човека към държавата, откриваме и там, че безусловното подчинение е по-удобно за обвързаното с условия, следователно светецът облекчава живота си чрез пълното отричане от личността и ние се заблуждаваме, когато в лицето на този феномен се прекланяме пред върховния, героичен подвиг на моралността. Във всеки случай по-трудно е да наложиш личността си без колебания и неяснота, отколкото да се освободиш от нея по описания начин; а освен това се изисква много повече дух и размисъл.
Не това, което светецът е, а това, което означава в очите на несветците, му придава световноисторическо значение. Именно поради обстоятелството, че се заблуждаваха в него, че тълкуваха погрешно душевните му състояния и се стараеха да го разграничават колкото е възможно по-релефно от самите себе си, смятайки го за неподдаващо се на сравнение, непознато свръхчовешко нещо, именно поради това светецът спечели изключителната сила, с която можа да овладее фантазията на цели народи, на цели епохи. Самият той оставаше за себе си един непознат; разбираше руните на своите настроения, наклонности, действия според изкуството на една интерпретация, пресилена и изкуствена също като пневматичната интерпретация на Библията. Ексцентричното и болнавото в неговата природа, преплетено тясно с духовна нищета, полуобразованост, разстроено здраве, свръхвъзбудени нерви, оставаха скрити както за неговия поглед, така и за взора на неговите съзерцатели. Той не бе особено добър, още по-малко особено мъдър човек; обаче означаваше нещо, което надхвърляше човешката мярка за доброта и мъдрост. Вярата в него подкрепяше вярата в божественото и чудодейното, в религиозния смисъл на цялото битие, в един предстоящ, последен ден на Страшния съд. Във вечерното сияние на световния слънчев заник, озарил с лъчите си християнските народи, призрачният ръст на светеца се разрасна до границите на невероятното: да, стигна до такива висини, че дори през нашето време, което не вярва вече в Бог, има все още достатъчно мислители, които вярват в светците.
ГЛАВА IV
ЗА ДУШАТА НА ХУДОЖНИЦИТЕ И ПИСАТЕЛИТЕ
Съвършеното изкуство не е резултат от едно развитие.
При всяко съвършено произведение на изкуството сме свикнали да избягваме въпроса за възникването му, а да се радваме на това, че съществува, тъй сякаш е сътворено с магическа пръчка. Изглежда, все още се намираме под трайното въздействие на стародавно митологическо преживяване. Изпитваме почти същото чувство (както ако се намирахме в някой древногръцки храм, например като този в Пестум8), сякаш един бог през една прекрасна утрин във волна игра е изградил от такива огромни каменни блокове своя палат. Друг път имаме чувството, че по вълшебен начин нечия душа се е превъплътила внезапно в камъка, за да ни говори чрез него. Художникът знае, че творбата му въздейства пълноценно само тогава, когато успее да внуши впечатлението за импровизация, вярата за мигновеното й възникване като някакво чудо. Ето защо той подпомага тази илюзия и въвежда в изкуството елементите на вдъхновено неспокойство, на сляпо нарастващ безпорядък, на тревожно мечтание, присъщи за началото на творческия процес, като средства за заблуда, за да настрои така душата на зрителя или слушателя, че той да повярва във внезапния изблик на съвършеното. Изкуствознанието, както се разбира от само себе си, е длъжно да се противопостави най-категорично на тази илюзия и да разкрие погрешните изводи и изтънчени навици на интелекта, поради които попада в мрежата на художника.