Самонадценяване в преценката за художници и философи. — Всички ние смятаме, че щом едно произведение на изкуството или един художник ни вълнуват и дълбоко затрогват, с това вече са доказани техните достойнства. Но в този случай би трябвало по-напред да се докажат достойнствата на собствената ни преценка и чувства, а случаят съвсем не е такъв. Кой в областта на изобразителното изкуство е предизвикал повече вълнения и възторг от Бернини9, кой след Демостен е упражнил по-мощно въздействие върху масите от онзи оракул, въвел господстващия цели два века азиатски стил? Това господство през вековете обаче не доказва достойнствата и трайната валидност на един стил. Ето защо не бива да сме прекалено самонадеяни, преценявайки достойнствата на един художник, тъй като това се отнася не само до истинността на нашето чувство, а и до непогрешимостта на преценката ни, докато преценка или чувство или и двете заедно могат да бъдат твърде примитивни или твърде изискани, пресилени или опростени. Така и благословиите или блаженствата, обещавани ни от религиите или философите, не доказват нищо за тяхната истинност: също както и щастието, с което идеята-фикс озарява съзнанието на лудия, не доказва нейната разумност.
Геният и нищожеството. — Тъкмо оригиналните умове, черпещи творческо вдъхновение от самите себе си, могат при определени обстоятелства да създадат съвсем безсъдържателни и бледи произведения, докато по-зависимите натури, така наречените таланти, затънали в безброй спомени за всевъзможни добри и ценни неща, могат дори в периоди на творческа немощ да изфабрикуват нещо сносно. Но ако оригиналните умове бъдат изоставени от собствения гений, споменът не е в състояние да им помогне: главите им се изпразват.
Публиката. — От трагедията народът всъщност не изисква нищо друго, освен така дълбоко да го затрогне, че веднъж да се наплаче истински; затова пък артистът, гледайки новата трагедия, се радва на находчивите технически изобретения и художествени похвати, на разработката и разпределението на фабулата, на новите вариации на стари мотиви и стари мисли. Отношението му към художествената творба е естетическо, това е позицията на твореца, а споменатото по-горе отношение, насочено единствено към сюжета, е отношението на народа. За човека помежду им по-добре изобщо да не говорим: той не е нито народ, нито актьор и не знае какво иска: затова и радостта му е смътна и незначителна.
# италианска — Бел. прев.
# Ораторски стил в малоазиатските гръцки градове от 250 г. пр. н. е. — Бел. прев.
Естетическо възпитание на публиката. — Ако един и същ мотив не се развие от различни майстори в стотици варианти, публиката никога няма да се отърси от голия интерес към сюжета. Накрая обаче, когато този мотив й е отдавна вече добре познат от многобройните му интерпретации, а отсъства и напрежението, възбудено от интерес към новото, тогава публиката ще долавя дори нюансите и ще изпитва наслада от изящните, непознати лъкатушения в разработката на същия мотив.