# Лаокоон — древногръцки жрец на Аполон и Посейдон в Троя;
# Групата на Лаокоон, прочута елинска пластика (II в. пр. н. е.), намираща се във Ватикана. — Бел. прев.
Смаляване. — Някои неща, събития или лица не търпят трактовката им в малък мащаб. Например Групата на Лаокоон не търпи смаляване до крехка порцеланова фигурка; тя се нуждае от големина. Но още по-рядко нещо малко по природа търпи уголемяване; ето защо за биографите винаги ще е по-лесно да представят някой велик човек като малък, отколкото някой малък — като велик.
Сетивност в съвременното изкуство. Понастоящем художниците често грешат, търсейки сетивно въздействие на своите творения; защото техните зрители или слушатели не са вече господари на всичките си сетива и изпадат — напълно против намерението на художника — чрез художествената творба в състояние на „святост“ на чувствата, състояние, твърде сродно със скуката. Тяхната сетивност започва може би тъкмо там, където е свършила сетивността на художника: така че те в най-добрия случай се срещат само в една точка.
Шекспир като моралист. — Шекспир е размишлявал много върху страстите и вероятно, следвайки темперамента си, е имал интимен достъп до много от тях. Драматурзите са, общо взето, доста лоши хора. Но той не умеел да говори като Монтен за тях, а влага наблюденията си върху страстите в устата на своите обладани от страсти герои; нещо, което впрочем е против природата, но придава на драмите му такава дълбочина и проникновеност, че в сравнение с тях всички други изглеждат безсъдържателни и лесно предизвикват всеобщо отвращение. Сентенциите на Шилер (чиято подкладка са почти винаги някои фалшиви или незначителни хрумвания), са само театрални сентенции и като такива имат твърде голямо въздействие; докато сентенциите на Шекспир, правещи чест на неговия образец Монтен, съдържат сериозни мисли в шлифована форма, поради което са прекалено изискани и недостижими за окото на театралната публика, следователно нямат въздействие.
Въздействие на недовършената творба. Както релефните фигури, въздействащи толкова силно върху въображението, че ни се струва сякаш всеки миг могат да излязат от стената, но внезапно, възпрепятствани от нещо, остават на мястото си, така понякога и релефоподобното недовършено изложение на една мисъл или на цяла философия оказва по-силно въздействие от изчерпателно завършеното изпълнение. По-голямата част от работата се предоставя на зрителя, подтикван да доизвае това, което се откроява през взора му в силния контраст между светлини и сенки, да го обмисли докрай и сам да преодолее онази пречка, задържала досега цялостното му и релефно проявление.
Против оригиналите. — Облече ли изкуството най-износената си дреха, същността му като изкуство се разпознава най-добре.
Колективен дух. Добрият писател притежава освен своя собствен дух и духа на приятелите си.
Двойна заблуда. — Нещастието на проникновените и изразяващи се ясно писатели е, че ги смятат за повърхностни и плоски, поради което хората не полагат никакви усилия да вникнат в тях. А щастието на неясните писатели е, че читателят се мъчи да ги разбере и приписва на тях радостта, която изпитва от усърдието си.
Непреводимото. Непреводимото в една книга не е нито най-доброто, нито най-лошото в нея.
Авторски парадокси. — Тъй наречените парадокси на автора, дразнещи читателя, обикновено са не в книгата на автора, а в главата на читателя.
Остроумие. Най-остроумните автори предизвикват едва доловима усмивка.
Антитеза. Антитезата е тясната порта, през която заблудата най-обича да се промъква при истината.
Мислителите като стилисти. — Повечето мислители пишат лошо, защото споделят с нас не само своите мисли, но и техния начин на премисляне.
Мисли и стихове. Поетът излага мислите си, возейки ги тържествено в каляската на ритъма, понеже обикновено не умеят да вървят пеша.
Грях спрямо духа на читателя. Когато се отрече от таланта си само за да остане на едно и също стъпало с читателя, един автор извършва единствения смъртен грях, който читателят никога няма да му прости, разбира се, в случай че го забележи. Може да се припишат на човек и най-лоши неща, само че трябва да знаем как да ги кажем, за да му възвърнем суетата.
Граници на почтеността. — Дори и от устата на най-почтения писател може да се изплъзне една излишна дума, когато иска да закръгли някоя своя мисъл.
Най-добрият автор. — Най-добрият автор е този, който се стеснява да стане писател.