ГЛАВА V
БЕЛЕЗИ НА ВИСША И НИСША КУЛТУРА
Облагородяване чрез израждане. — Историята учи, че корените на един народ се съхраняват най-добре там, където преобладават хора с живо обществено чувство, произтичащо от сходство на техните традиционни и безспорни възгледи, значи от общата им вяра. В подобен народ укрепва добрият, активен морал, там индивидът научава да се подчинява, а характерът получава даром твърдостта, внушена му после и чрез възпитанието. Опасността за тези силни, изградени от еднородни, характерни индивиди общности се крие в постепенно засилващото се унаследено оглупяване, което съпътства всяка стабилност като нейна сянка. В тези общности духовният прогрес зависи от по-необвързаните индивиди, от много по-неуверените и морално по-слабите. Това са хората, които предприемат нещо ново или се опитват в най-различните области на живота. Безброй люде от този вид загиват като жертви на своята слабост, без да оставят видима следа. Обаче, погледнато изцяло, особено ако имат потомство, те разхлабват стегнатата тъкан на общността и от време на време нанасят на здравия й елемент по някоя рана. И тъкмо в нараненото и с намаляла съпротива място на този организъм сякаш се присажда нещо ново. Но за да поеме в кръвта си и да усвои този нов кълн, общността като такава трябва да е достатъчно силна. Навсякъде, щом предстои напредък, отклоняващите се от рода натури имат огромно значение. Всеки напредък в голям мащаб се предхожда от частична омаломощеност на общността. Най-силните натури задържат типа, а по-слабите му помагат да се усъвършенства.
Нещо подобно наблюдаваме и при отделния индивид: рядко явление е едно закърняване, осакатяване, дори порок или изобщо физическо, както и нравствено увреждане да не покаже някакво предимство в друго отношение. Така например болнавият човек от средата на някой войнствен и неспокоен род ще има може би повече основание да се задълбочи в себе си и по този начин да стане по-уравновесен и по-мъдър, едноокият ще има едно по-силно зрящо око, слепият ще бъде вътрешно по-вглъбен, във всеки случай ще има по-остър слух. В този смисъл прословутата борба за съществуване не ми се струва единствената гледна точка, благодарение на която може да се обясни напредъкът или стабилизирането на един човек, на една раса. По-правилно е да съчетаем двата начина: от една страна, чрез оковаване на духовете в името на вярата и общественото чувство да се повиши стабилността, а, от друга, да се използва възможността за постигане на по-висши цели благодарение на обстоятелството, че израждащите се натури предхождат и водят до частични закърнявания и наранявания на стабилизиращата сила. Именно по-слабият по природа човек като по-нежен и по-уязвим е предпоставка за всеки напредък. Народ, чиято снага на места започва да закърнява и да отслабва, ала като цяло е все още силна и здрава, е в състояние да поеме бацила на новото и да го асимилира в своя полза. При отделния индивид задачата, която възпитанието поставя, гласи: да получи такава здрава и сигурна основа, че нищо да не е в състояние да го отклони от пътя му. Обаче после възпитателят не бива да го щади, а трябва да му нанася рани или да използва раните, причинени му от съдбата. А когато така възникнат и болката, и нуждата, в наранените вече места може да се присади нещо ново и благородно. Природата му като цяло ще го приюти в себе си, а облагородяването ще се прояви по-късно в плодовете й. Колкото се отнася до държавата, Макиавели казва: „формата на управление е почти без значение, макар полуобразовани хора да мислят иначе. Висшата цел на държавническото изкуство би трябвало да е трайност, която уравновесява всичко останало, но е далеч по-ценна от свободата.“ Само при наличието на убедително обоснована и гарантирана трайност е възможно непрестанно развитие и облагородяващо присаждане изобщо. Естествено срещу това, както винаги, ще се брани опасният съдружник на всяка трайност — авторитетът.
Свободомислещият — едно относително понятие. — Свободомислещ наричаме онзи, който мисли по-различно, отколкото се очаква от него въз основа на произхода му, заобикалящата го среда, положението и професията му или въз основа на господстващите за времето възгледи. Той е изключението, обвързаните духове са правилото. Те му натякват, че неговото свободомислие трябвало да се тълкува или като страст да се наложи на вниманието, или като резултат на свободна проява, а това означавало на действия, несъвместими с установения морал. Понякога се твърди, че едни или други свободни възгледи можело да се дължат на смахнатост или ексцентричност. Ала така говори единствено гласът на злобата, която сама не си вярва на думите, но с тях цели само да пакости. Доказателството за по-високото качество и острота на интелекта обикновено е изписано на лицето на свободомислещия, и то тъй ясно, че обвързаните духове го разбират твърде добре. Затова пък в останалите два варианта на свободомислието няма прикрита умисъл. Наистина много свободомислещи се формират по единия и по другия начин, но и принципите, до които ги изведоха тия пътища, се оказаха по-верни и по-убедителни, отколкото тези на обвързаните духове. За да опознаем истината, е важно да я направим наше притежание, не да изтъкваме подбудите, поради които я търсим, или начините, по които сме я открили. Ако имат свободомислещите право, обвързваните духове не са прави, безразлично дали първите са стигнали до истината от аморалност, а другите от аморалност са поддържали дотогава лъжата. — Впрочем за свободомислещия не е от значение да изповядва непременно по-правилни възгледи, а по-скоро да е скъсал с традиционния модел с успех или с неуспех. В повечето случаи той пак ще има на своя страна истината или поне търсещия дух на истината: той дири причините, другите — вярата.