Геният на културата. Ако някой поиска мислено да си представи един гений на културата, какъв образ би имал той? С лъжата, насилието и безогледния егоизъм той борави умело като със собствени сечива, така че единствено му приляга името на зло демонично същество; и все пак неговите цели, тъй както проблясват [???]
Възпитанието като чудо. — Интересът към възпитанието ще набере голяма мощ едва в мига, в който се откажем да вярваме в някой бог и неговото покровителство, също както при медицината, която можа да процъфти едва когато секна вярата в чудотворните лекове. Но и до ден днешен цял свят все още вярва в чудото на възпитанието. Та нима не виждаме с очите си как от абсолютното безредие, от хаоса на цели и неблагоприятно стечение на обостоятелствата израстват най-силните, най-плодовитите хора? Та как би могло да се осъществи това по нормален начин? Нека да разнищим по-подробно, да проверим по-грижливо и тези случаи, обаче чудеса никога няма да открием. Безброй хора, поставени при равни условия, загиват непрестанно, затова пък оцелелият индивид обикновено заяква, защото, издържайки на лошите условия благодарение на вродената си несломима сила, той я е укрепил и увеличил. Именно така се обяснява чудото. Възпитание, което не вярва вече в чудеса, трябва да се съобрази с три неща: Първо, колко е унаследената енергия? Второ, с какво може да се възпламени нова енергия? Трето, как може индивидът да се приспособи, към изключително многообразните изисквания на културата, без те да го смутят и погубят неговата самобитност — накратко, как да подредим индивида в контрапункта на личната и на обществената култура, как да води едновременно мелодията и да бъде неин съпровод?
Бъдещето на лекаря. — Днес няма друга професия, която да допуска по-високо степенуване от тази на лекаря; именно след като и на лекарите на духа, на така наречените душелечители е забранено да упражняват заклинателното си изкуство под аплодисментите на публиката, а образованият човек изобщо ги отбягва. И все пак връхната точка в хуманитарното образование на лекаря сега не е постигната, макар да познава най-добрите нови методи и боравейки с тях, да съставя умело онези крилати заключения, изведени от въздействията към причината, прославила диагностиците. Освен всичко това лекарят трябва да притежава сладкодумие и с него да предразположи всеки индивид така, че накрая да го накара да излее сърцето си; да е мъжествен до степен, че самата му поява да прогонва малодушието (червоеда на всички болни); да е гъвкав като дипломат и да посредничи между такива, които се нуждаят от радост, за да оздравеят, и такива, които трябва (и могат) да зарадват други, за да се излекуват; да може с прозорливостта на полицейски инспектор и на адвокат да надникне в тайните на душата, без да ги издава — накратко, сега един добър лекар се нуждае от таланта и предимствата, произтичащи от изкуствата на всички останали категории на професии: въоръжен така, той вече е в състояние да стане благодетел на цялото общество като увеличава броя на добрите дела, на духовните радости и на плодотворните резултати, като предпазва от лоши помисли, намерения, подлости (чийто отвратителен източник е тъй често коремът), като създава една аристокрация на тялото и на духа (ставайки покровител на брака и негова спирачка), като добронамерено пресича пътя на всички така наречени душевни терзания и угризения на съвестта: едва тогава той ще се превърне от „медик“ в Спасител, без да е необходимо да извършва чудеса, но и без да допуска да го разпъват на кръст.
Отливката на камбана и аналогията й с културата. Културата е възникнала като камбана, скрита под наметало от по-груба, по-проста тъкан. В диплите му се криеха лъжа, насилие, неограничено многообразие от всички отделни личности и народи. Дали е дошло време да снемем това наметало? Дали горещият метал се е втвърдил вече, дали добрите, полезните инстинкти, навиците на благородната душевност са усвоени тъй сигурно и повсеместно, че да престанем да се опираме на метафизиката и на заблудите на религията и да не се нуждаем от грубостта и насилието като мощна спойка между човек и човек, между народ и народ? Отговорът на тези въпроси не зависи вече от някакъв божи знак, а лежи в самите нас, в нашето собствено вникване и разбиране. Земната власт на човека в цялост трябва човекът да поеме в собствените си ръце, неговото „всезнание“ трябва зорко да бди върху по-нататъшната съдба на културата.