Така свободният дух си дава отговор на загадката за освобождението и обобщавайки своя случай, приключва, за да вземе по него своето решение, „Това, което се случи на мен — си казва той, — трябва да се случи на всеки, у когото една задача иска да се превъплъти в реалност и «да се роди».“ Тайната принуда и необходимостта на тази задача ще се разпорежда във и със съдбата му, подобно на неосъзната бременност — много време преди той самият да си е поставил тази задача за цел и да е узнал нейното име. Нашето предопределение разполага с нас, дори и да не знаем още нищо за него; то е бъдещето, което кове правилата на нашето настояще. При предпоставката, че това е проблемът за йерархичния ред, за който ние, свободните духове, спокойно можем да кажем, че е наш проблем: едва сега, в пладнето на живота ни, разбираме каква усилна подготовка, заобиколни пътища, изпитания, изкушения, маскировки са били необходими на проблема, преди да се реши да израсне пред нас, и как като авантюристи и околосветски пътешественици трябваше първо да изпитаме духом и телом безброй най-контрастни помежду си състояния на щастие и горест в онзи вътрешен свят, наречен „човек“, също и като жалон за всяко „по-висше“ и всяко „едно върху друго“, което пак се нарича „човек“ навсякъде проникващи, почти без страх, нищо не отминавайки, нищо не губещи, опитващи всичко до дъно, прочистващи всичко от случайното и същевременно пресявайки го докато най-после ние, свободните духове, можехме да кажем: „Ето нов проблем! Ето една дълга стълба, на чиито стъпала сме седели самите ние и сме се изкачвали — каквито самите ние някога сме били! Ето един връх, едно по-ниско стъпало, друго под нас, ето един невероятно дълъг ред, една йерархична стълбица, която ние виждаме, това е нашият проблем!“
За някои психолог и гадател няма да остане скрито нито за миг мястото, към което принадлежи въпросната книга в току-що описания развой (или мястото, на което тя е поставена}, Обаче къде са днес психолозите? Във Франция — сигурно, може би в Русия, но положително не в Германия. Не липсват основания затова днешните немци биха приели това дори като голяма чест; тежко на човека, който в това отношение е моделиран по друга, ненемска кройка. Тази немска книга, която съумя да намери своите читатели в широк кръг от страни и народи, тя е на път вече около десет години и както изглежда, разбира от музика и от изкуството на флейтата, съблазнявайки така слуха и невъзприемчивите уши на чужденците тъкмо в Германия тази книга се чете с най-голяма небрежност и е най-зле разбрана. Каква е причината? Отговорът бе, че книгата поставяла твърде високи изисквания, че била адресирана до хора, освободени от принудата на суровия дълг, че се нуждаела от изтънчени и капризни сетива, от излишък, излишък на време, на яснота на хоризонта и в сърцето, от свободно време в най-широкия смисъл: „все добри неща, които ние, днешните немци, не притежаваме, следователно не можем и да дадем“. След един толкова учтив отговор моята философия ме посъветва да мълча и да не питам повече; още повече че в известни случаи, както загатва поговорката, човек остава философ само като мълчи.