Как да направим живота си по-лек. — Главното средство да направим живота си по-лек е да идеализираме всички негови процеси. Но за да си изясним добре какво значи идеализиране, нека се обърнем към живописта. Художникът иска от зрителя да не се взира и да не впива зорко погледа си в картината, дори го принуждава да се оттегли на известно разстояние и да я съзерцава оттам; той е длъжен да прецени точно отдалечеността на зрителя от платното, да, той дори трябва да предвиди също така точно степента на проницателност в погледа на своя зрител! За подобни неща той изобщо не бива да се колебае. Следователно всеки, който иска да идеализира живота си, не трябва да се вглежда отблизо в него, а винаги да задържа погледа си на известно разстояние от него. Гьоте например владееше това изкуство.
Висшата култура е по необходимост криворазбрана. — Който е опънал само две струни на своя инструмент както учените, които освен нагона към знание имат само още един, всаден им от възпитанието — религиозен, той не разбира хората, които умеят да свирят на повече струни. На същността на висшата многострунна култура се дължи това, че винаги е тълкувана погрешно нисшата; както например се случва, когато изкуството служи за прикрита форма на религиозния култ. Наистина хора, които са само религиозни, разбират дори науката като дирене на религиозното чувство, тъй както глухонемите не познават музиката, ако тя не е видимо движение.
Елегия. — Може би предимствата на времето ни водят със себе си отдръпване, а понякога и подценяване на vita contemplativa. Ала трябва да признаем, че нашата епоха е бедна откъм големи моралисти, че Паскал, Епиктет, Сенека, Плутарх почти вече не се четат, че труд и прилежание иначе в сонма на великата богиня Здраве върлуват сякаш между другото и като болест. Тъй като за размисъл липсва време, а на размисъла липсва спокойствие, то гледища, отклоняващи се от общоприетите, изобщо вече не се вземат под внимание; задоволяват се с това да ги мразят. При неимоверно ускорения ход на живота духът и взорът привикват към полу или погрешно разглеждане и преценяване и всеки започва да прилича на пътниците, които опознават страната и народа единствено от влака. Независимото и сдържано поведение на просветения се смята едва ли не за вид безумие, свободният дух се злепоставя, и то от учени, които в изкуството му да наблюдава и разглежда нещата не съзират собственото си мравешко усърдие и екзактност и на драго сърце биха го заточили в един-едничък ъгъл на науката: всъщност нему е възложена една много по-различна и по-висша задача, именно да командва от уединената си позиция цялата армия от учени и хора на науката и да им покаже пътищата и целите на културата. Елегия като току-що изпятата навярно си върви с времето и от само себе си, при едно триумфално завръщане на гения на съзерцанието ще заглъхне.
Основен недостатък на дейните люде. — Обикновено дейните люде не развиват по-висша дейност: имам предвид индивидуалната. Като чиновници, търговци, учени, ще рече, като хора от определена категория, те са дейни, не обаче и като ярко изразени отделни и неповторими личности; в този смисъл те са бездейни. Нещастието на дейните люде е, че дейността им почти винаги е малко неразумна. Ето например излишно е да питаме банкера, който трупа пари, за целта на неуморната му дейност: тя е неразумна. Дейните люде се търкалят подобно на камъка според капризните закони на техниката. Човеците се делят както през вековете, така и днес още на роби и на свободни; защото, който не разполага с две трети от деня за себе си, е роб, все едно какъв е той: държавник, търговец, чиновник, учен
Модерното неспокойство. — Оживлението, станало днес модно за хората, се засилва все повече и повече по посока към Запад, така че докато американците си представят обитателите на Европа в цялост за същества, обичащи спокойствието и приятния живот, в действителност те хвърчат насам и натам подобно на пчели и оси. Това оживление нараства дотолкова, че висшата култура не е повече в състояние да дава своите плодове; сякаш годишните времена следват прекалено бързо едно след друго. Поради липса на спокойствие нашата цивилизация се изражда в ново варварство. По никое друго време дейните хора, ще рече не намиращите покой, не са били на по-голяма почит. Затова една от необходимите корекции, която трябва да се предприеме в характера на човечеството, е да се засили в голям мащаб елементът на вглъбеност. А всеки, който още отсега е в ума и в сърцето си спокоен и отмерен, има право да вярва, че притежава не само добър темперамент, но и една всеобщо полезна добродетел и с нейното съхраняване изпълнява дори една по-възвишена задача.