ГЛАВА VI
ЧОВЕК В ОБЩУВАНЕ С ДРУГИТЕ
Доброжелателна преструвка. — В общуването ни с хора често изниква нужда от доброжелателна преструвка, тъй сякаш не сме прозрели мотивите за действията им.
Копия. — Ние неведнъж се натъкваме на копията, ще рече на двойниците на именити люде; и мнозина — също както и с картините — харесват копията повече от оригиналите.
Ораторът. — Случва се някой да говори извънредно разумно и уместно и пак целият свят да крещи в полза на противното: именно защото думите му не са адресирани до целия свят.
Липса на доверие. — Липсата на доверие между приятели е грешка, която не може да се порицае, без да стане неизлечима.
Най-опасният партиец. — Във всяка партия има по някой, който с прекалено праволинейното си тълкуване на партийните принципи възбужда в останалите желание да се откажат от нея.
Два вида равенство. — Неутолимата страст към равенство може да се изрази така, че или да ни се иска да смъкнем на нашето равнище всички останали (чрез принизяване, лишаване от достъпа до литература, препъване), или заедно с всички да се издигнем нагоре (чрез признание, подпомагане, радост от чуждата сполука).
Предпочитание към отделни добродетели. — Ние не отдаваме особено значение на притежанието на някоя добродетел, докато не забележим пълното й отсъствие у нашия противник.
Защо противоречим. — Човек често противоречи на някое мнение, докато всъщност му е несимпатичен само тонът, с който то се поднася.
Доверие и интимност. — Ако някой се старае да създаде насила интимни отношения с една личност, обикновено не е сигурен дали притежава доверието й. Който е сигурен в доверието на другия, не държи много на интимността.
Равновесие в приятелството. — В отношението ни към друг човек истинското равновесие в приятелството понякога се възстановява, като поставим в собственото блюдо няколко зрънца от неправдата.