Най-опасните лекари. — Най-опасните лекари са тези, които като родени актьори, овладели до съвършенство изкуството на подвеждането, имитират, че са родени за лекари.
Как се печелят смели хора. — Смели хора могат да се увещаят за някое дело, ако то се представи за по-опасно, отколкото е всъщност.
Когато чакаме. — Сигурно средство да ядосаш хората и да предизвикаш у тях лоши помисли е да ги накараш да чакат дълго. Това прави човека аморален.
Суетата на езика. — Все едно дали човек прикрива своите лоши качества и пороци или откровено ги признава, и в двата случая суетата се опитва да извлече изгода за себе си; достатъчно е само да проследим пред кого прикрива той тези качества и пред кого говори честно и открито.
Деликатност. — Желанието да не засегнем някого, да не пренебрегнем някого, може да е признак колкото за справедлива, толкова и за страхлива душевна нагласа.
Условие при спор. — Който не умее да охлажда мислите си с лед, не бива да се излага на жаркия зной на спора.
Общуване и самонадеяност. — Човек отвиква от самонадеяността, когато се движи винаги в среда на заслужили хора; самотният живот насажда високомерие. Младите хора са самонадеяни, защото общуват със себеподобните си, а те са едно нищо, което с удоволствие би искало да мине за нещо.
Мотив за атака. — Човек атакува някого не само за да го нарани, да го победи, а може би и само за да осъзнае силата си.
Ласкателство. — Личности, които искат при общуване да притъпят чрез ласкателства предпазливостта ни, прилагат едно опасно средство, наподобяващо сънотворното хапче, което ако не ни приспи, ще ни разсъни и ще разбуни още повече бдителността ни.
Добър писмописец. — Човек, който не пише книги, а много размишлява и се движи в незадоволителна компания, обикновено става добър писмописец.
Най-грозното нещо. — Доста е съмнително дали един пътешественик, кръстосвал надлъж и нашир, е открил някъде в света по-грозни региони, отколкото в човешкото лице.
Съчувстващите. — Съчувстващите, същите, които по всяко време се притичват на помощ в нещастие, рядко са едновременно и сърадващи: те нямат поле за действие в моменти на щастие при другите, стават излишни и губят чувството си за превъзходство; затова и лесно проявяват неудоволствие.
Да предвидим неблагодарността. — Който подарява нещо голямо, не среща благодарност: защото надареният вече с приемането му се натоварва с твърде тежко бреме.
В компанията на неодухотворени. — Никой не благодари на одухотворения човек за учтивостта, когато той се приравнява към компанията, в която не е учтиво да проявяваш дух.
В присъствие на свидетели. — Желанието ни да се хвърлим във водата след удавника е двойно по-голямо, когато наоколо ни има хора, които не смеят да го сторят.
Мълчание. — И за двете страни най-неприятният начин да се отговори в една полемика е човек да се ядоса и да замълчи: защото атакуващият обикновено си обяснява мълчанието на другия като израз на презрението му към него.
Тайните на приятеля. — Малцина ще са тези, които, затруднени от липса на тема за разговор, няма да издрънкат някои по-скрити дела на приятелите си.
Хуманност. — Хуманността на великаните на духа се състои в това да поддържат по учтив начин в общуване с невеликани неоснователните си твърдения.
Благодарност. — Изтънчената душа е потисната, когато знае, че дължи благодарност някому изобщо; докато грубата — когато я дължи на определено лице.
Признаци на отчуждение. — Най-яркият признак на отчуждение между възгледите на двама души е, че те взаимно си подхвърлят по нещо иронично, без обаче някой от двамата да почувства иронията.
Надменност, почиваща на заслуги. — Надменността, почиваща на заслуги, обижда още повече от надменността на хора, нямащи заслуги; защото обидна за нас е вече самата заслуга.
В разговор. — Дали в разговора ще се съгласим или не с твърденията на другия, зависи от навика: смисъл имат и едното, и другото.
Страх от ближния. — Ние се плашим от враждебното настроение на ближния, защото се опасяваме чрез него да не отгатне нашите тайни.
Забележката като израз на внимание. — Твърде изтъкнати личности дори когато правят забележки, смятат че с това ни оказват благоволение. Ние трябва да разберем колко внимателно се държат те с нас. Ако приемем забележките им обективно, ние ги разбираме погрешно и правим опит да се защитим, ала така само ги разгневяваме и отчуждаваме от нас.