Погрешна преценка. — Който се вслушва постоянно в преценките на другите за себе си, винаги се ядосва. Защото и тези, които са ни най-близки „които уж ни познават най-добре“, ни преценяват погрешно. Дори добри приятели изливат лошото си настроение мимоходом с някоя недоброжелателна дума; а дали изобщо биха били наши приятели, ако ни познават истински? — Преценките на безразличните пък ни засягат много болезнено, защото звучат толкова непринудено, почти обективно. Забележим ли обаче, че някой, който е враждебно настроен към нас, познава добре, както самите ние, едно запазено в тайна кътче на душата ни, колко много набъбва тогава нашият гняв!
Тиранията на портрета. — Художници и държавници, които от отделни черти бързо комбинират целия портрет на един човек или картината на едно събитие, са често несправедливи впоследствие, защото изискват събитието или човекът да изглеждат точно тъй, както са го нарисували; дори и изискват да е така даровит, така рафиниран, така несправедлив, както живее в тяхното въображение.
Паразитът. — Белег за пълна липса на благородни помисли е, когато някой предпочита да живее като паразит на гърба на другите само и само за да не работи, и то обикновено с чувство на тайно огорчение към тези, от които зависи. — Такива помисли срещаме много по-често у жените, отколкото у мъжете, а те са и много по-оправдани поради исторически причини.
Търсене на съчувствие като белег на наглост. — Има хора, които щом се разгневят и обидят другите, първо, изискват да не им се сърдят и, второ, да им съчувстват, че са станали жертва на подобни гневни изстъпления. Толкова безгранична е човешката наглост.
Стръв. — „Всеки човек има своя цена“ — това твърдение не е вярно. Сигурно обаче е, че за всеки човек се намира стръв, която трябва да захапе. Така например, за да спечелим някои хора за дадено дело, достатъчно е да му придадем блясъка на човеколюбието, благородството, милозливостта, саможертвата — на кое дело той не би подхождал? — Това е сладостта и лакомството за душата им; други притежават друго.
Опитът на Сократ. — Ако сме станали майстори в дадена работа, тъкмо затова обикновено оставаме пълни бездарници за почти всичко останало; обаче както показва вече опитът на Сократ, хората преценяват по точно обратния начин. Оттам идва объркването, което прави общуването с майстори неприятно.
Средство за оскотяване. — В борба с глупостта и най-справедливите, и най-кротките хора накрая стават брутални. Може би така те избират правилния път на защитата; защото на тъпото чело съответства като правен аргумент свитият юмрук. Но тъй като характерът им е кротък и справедлив — както споменахме вече, — те страдат поради тези средства на отбрана повече, отколкото е мъката, която причиняват.
Любопитство. — Ако не съществуваше любопитството, надали щеше да се направи нещо за благото на ближния, Обаче любопитството се прокрадва в дома на нещастния и нуждаещия се под името на дълг и на състрадание. Може би дори в така прославената майчина любов се крие немалка доза любопитство.
Погрешна сметка в обществото. — Между хората в едно общество един иска да стане интересен и да привлече вниманието със своите преценки, друг да постигне същото чрез изтъкване на своите симпатии и антипатии, трети — чрез запознанствата си, четвърти — чрез самотата си; но всички те си правят сметката погрешно. Защото този, пред когото се разиграва този спектакъл, смята, че единственото представление, заслужаващо внимание, е самият той.
Часове на красноречие. — За да говори добре, определен човек има нужда от партньор, който категорично и несъмнено да го превъзхожда, докато някой друг пък може да постигне пълна свобода на словото и да намери сполучливи обрати на красноречието си само пред събеседник, когото превишава. И в двата случая причината е една и съща; всеки от тях говори добре само когато говори sans gene (без да се стеснява), първият, защото не чувства пред по-красноречивия от него подтик за конкуренция, а другият пак по същите причини, само че пред по-неопитния от него. Съществува обаче съвсем друг род хора, които говорят добре само когато се състезават с някого с намерение да победят. Кой от двата вида е по-честолюбив? Този, който, възбуден от прекомерно славолюбие, говори добре, или този, който пак поради същите мотиви говори лошо или изобщо не говори?