Талант за приятелство. — Между хората с особено подчертана дарба за приятелство изпъкват два типа: първият от тях е в процес на непрестанен възход и за всяка фаза от развитието си намира точно подходящия приятел. Между редицата от приятели, спечелени по този начин, рядко съществуват взаимоотношения, понякога настъпва дори разногласие и сблъсък; напълно в този дух по-късните фази от развитието му заличават или пренебрегват по-раншните. Подобен човек би могло на шега да се нарече „стълба“. Другият тип е човек, излъчващ притегателна сила върху богат спектър от различни характери и дарования, така че си спечелва цял кръг от приятели; обаче именно те самите въпреки всички разлики установяват приятелски отношения помежду си. Подобен човек може да се нарече „кръг“: защото в него вероятно е заложена по някакъв начин съпринадлежността на толкова разнообразни заложби и характери. Впрочем в някои хора дарбата да имат добри приятели е много по-развита от дарбата да са добри приятели.
Тактика в разговора. — Бездруго ще създадем отлично впечатление за себе си у нашия събеседник, ако по време на разговора сме имали възможността да разгърнем пред него интелекта и любезността си в пълния им блясък. Така постъпват умни хора, които в желанието да настроят някой човек добре към себе си му предоставят най-благоприятни възможности да блесне той с ума си и други подобни качества. Колко забавно би протекъл един разговор между двама души с подчертано остър ум, които в желанието си да се настроят благосклонно един към друг, взаимно си подхвърлят чудесни възможности за бляскава изява, без обаче нито един от тях да ги използва: така разговорът би протекъл вяло, без особени проблясъци на мисълта и без любезности, защото всеки един от двамата предоставя на другия възможността за духовитост и любезност.
Отдушник на недоволството. — Когато човек претърпи известен неуспех, предпочита да го припише на злонамереността на някой друг, вместо да го отдаде на случайността. Раздразнението му се уталожва, когато смята като причина за несполуката конкретна личност, а не конкретно нещо: защото на личности ние можем да си отмъстим, докато неуспехите, които ни носи случаят, сме длъжни да преглътнем. Затова приближените на един владетел при негов неуспех обикновено му посочват като вероятна причина отделен човек, който бива пожертван в интерес на всички останали придворни; иначе негодуванието на владетеля би се изляло върху самите тях, тъй като той няма възможност да си отмъсти на богинята на съдбата.
Как добиваме облика на средата си. — Защо чувството на симпатия и антипатия е толкова заразително, че едва ли можем да живеем близо до някоя силно емоционална личност, без да се изпълним като някой съсъд с нейните пристрастия в една или друга насока? Цялостното въздържане от преценка е преди всичко извънредно трудно, за суетата ни — дори непоносимо; то носи впрочем печата на мисловна и емоционална бедност, или на боязън, на липса на мъжественост; така ние се изкушаваме да вземем поне страна в спора, може би дори срещу позицията на обкръжението ни, ако това становище доставя на нашата гордост по-голямо удовлетворение. Обикновено обаче — а този е вторият случай — ние изобщо не осъзнаваме прехода от равнодушие към симпатия или антипатия и постепенно привикваме към емоционалните реакции, свойствени на средата ни; и понеже очарователното съгласяване и разбирателството са толкова приятни, ние скоро приемаме всички белези и партийни разцветки на тази среда.
Ирония. — Иронията е уместна само като педагогическо средство от страна на учител в общуване с ученици от всякакъв вид; нейната цел е да унизи, засрами, но все пак с онзи целебен привкус, който събужда добри намерения и ни кара да засвидетелстваме на онзи, който се държи така с нас, почит и признателност като на някой лекар. Ироничният се преструва на незнаещ, и то толкова умело, че заблуждава разговарящите с него ученици, така че те стават дръзки и, убедени в собственото си превъзходство и знание, се увличат и вършат какви ли не глупости; те загубват и чувството си за предпазливост и се показват такива, каквито са — докато в един миг светилникът, който държаха дотогава в лицето на учителя, обръща твърде унизяващо лъчите си към тях. Там, където не съществува отношение като между учители и ученици, иронията е само една лоша привичка, долна страст. Всички писатели ироници разчитат на онзи тип глупави хора, които са готови да проявят превъзходство над всички останали, заедно с автора, когото третират като изразител на високомерието си. Впрочем навикът да иронизираме, а това важи и за сарказма, уврежда характера, придавайки му постепенно качеството на злорадо превъзходство; накрая такъв човек започва да прилича на хапливо куче, което освен че хапе, се е научило и да се смее.