Преценката на Хезиод потвърждава. — Доказателство за ума на жените е обстоятелството, че почти навсякъде са съумели да бъдат изхранвани от други, също като търтейте в пчелния кошер. Но нека първо преценим какво означава това поначало и защо мъжете не допускат да ги изхранват жените. Положително, защото мъжката суета и честолюбието им са по-големи от женския разум; затова пък жените са разбрали, че като се подчиняват, си осигуряват преобладаващо положение, дори господство. Първоначално дори отглеждането на децата би могло да се използва от ума на жените като претекст, за да се отърват по възможност от работа. Пък и днес, когато наистина са заети с работа, например като домакини, те умеят да й придадат такова главозамайващо значение, че обикновено мъжете десеторно преувеличават заслугите им.
Късогледите влюбени. — Впрочем, за да се излекува влюбеният, са достатъчни малко по-силни очила; а който има силно въображение, за да си представи едно лице двадесет години по-късно, ще прекара живота си може би твърде спокойно.
Жени в състояние на омраза. — Когато мразят, жените са по-опасни от мъжете; преди всичко защото поради възбуденото им веднъж неприязнено чувство те не се спират пред каквито и да било съображения за справедливост, а, напротив, оставят омразата им да нарасне безпрепятствено до крайните последици; и после, защото владеят изкуството да откриват уязвимите места (каквито има всеки човек, всяка група от хора) и да забият жилото си право в тях, за което острият им като кинжал разум върши превъзходни услуги (докато мъжете при вида на рани се настройват резервирано и често проявяват великодушие и примирителност).
Любов. — Издигането на любовта в култ от жените всъщност и поначало е хитроумно изобретение, доколкото чрез идеализацията на това чувство те увеличават своята мощ и се представят в очите на мъжете за все по-страстно желани. Покрай хилядолетния навик обаче да се превъзнася любовта се стигна дотам, че жените се уловиха в собствената си мрежа и забравиха изобщо това първоначално откритие. Сега самите те са по-измамени и от мъжете и затова страдат повече от разочарования, които почти неизбежно настъпват в живота на всяка жена — доколкото изобщо тя има въображение и разум, за да може да бъде измамена и разочарована.
Вдъхновението в преценката на жените. — Внезапните решения на жените за или против дадени аргументи, светкавично бързото изглаждане на личните взаимоотношения вследствие спонтанно породените чувства на симпатия и антипатия, накратко доказателствата за женската несправедливост са обкръжени от любящите мъже с толкова бляскав ореол, сякаш всички жени би трябвало да са вдъхновени от откровенията на божествената мъдрост и без помощта на делфийския оракул16 и лавровите листа, а сентенциите им се интерпретират и разгадават още дълго, сякаш са вещания на Сибила17. Обаче ако преценим, че всяка личност, всяко нещо е възможно както да се защити, така също и да се атакува, че всички неща имат не само две, а и три, и четири страни, тогава е наистина трудно да направим тотална грешка с подобни внезапни решения; да, дори смело би могло да се каже, че природата е устроила всичко така, че жените да имат винаги право.
Кой страда повече? — След разправия и разрив между мъж и жена едната страна страда предимно от представата, че е наранила дълбоко другата, докато тази страда предимно от представата, че не е наранила достатъчно партньора си, и затова се мъчи с помощта на сълзи, хълцане и разстроени физиономии да го натъжи допълнително още повече.
Възможност за женско великодушие. — Ако веднъж се решим да пренебрегнем мислено изискванията на нравствеността, бихме могли да преценим дали природата и разумът не насочват мъжа към неколкократни последователни женитби; да се ожени например на двадесет и две години за по-възрастно момиче, което го превъзхожда духовно и морално и което може да стане негов водач през опасните рифове на двадесетте години (честолюбие, омраза, самопрезрение, страсти от всякакво естество). Впоследствие любовта на тази жена ще се преобрази всецяло в майчинска обич и тя не само, че ще понесе, а и ще подпомогне по най-благоприятния начин, ако през трийсетте си години мъжът завърже връзка с някое съвсем младо момиче, чието възпитание поеме самият той в ръцете си. В двайсетте години бракът е една необходима, в трийсетте — полезна, ала не необходима институция: за по-късните периоди от живота, той често се оказва вреден и благоприятства за духовната деградация на мъжа.
16
Пророчицата Пития в светилището на Аполон в Делфи. Седнала на триного столче върху пукнатина, от която лъхали упойващи пари, тя произнасяла в екстаз пророчески думи; опитвайки глътка вода от свещения извор, тя дъвчела лаврови листа. — Бел. прев.