Выбрать главу

Глупостта на родителите. — Най-грубите грешки в преценката за един човек се правят от неговите родители: това е факт, но как да си го обясним? Дали родителите познават прекалено добре детето и вече не могат да си съставят един цялостен образ от разнородните му прояви? Прави впечатление, че хора, прекосяващи чужди страни, обхващат правилно общите, отличителни черти на един народ само в началния период от престоя си; колкото повече опознават народа, толкова повече отвикват да виждат в него типичното и отличителното. Щом станат късогледи, те вече не са далекогледи. Нима родителите преценяват погрешно детето си само защото никога не са били на достатъчно разстояние от него? Напълно различно би било следното обяснение: хората обикновено не разсъждават вече за онова, което е най-близко до тях, те просто го приемат. Възможно е обичайната недомисленост на родителите да е причината, задето, веднъж заставени да преценяват децата си, преценяват така криво.

За бъдещето на брака. — Онези благородни по дух, свободолюбиви жени, поставили си за задача възпитанието и издигането на женския пол, не бива да пренебрегват друга една гледна точка: бракът, разгледан в по-възвишената му същност като духовна връзка между двама души от различен пол т. е. тъй като в бъдеще очакваме да се осъществи с цел да се създаде и възпита едно ново поколение, бракът, в който плътската потребност се използва само между другото като рядко средство за постигане на по-висша цел, вероятно се нуждае явно от естествена помощ, от конкубинат: защото ако поради съображения за здравето на мъжа една-единствена съпруга трябва да служи за задоволяване на половия му нагон, то при избора на брачния партньор меродавно ще стане едно погрешно, противоположно на изтъкнатите цели гледище: реализирането на Потомството ще бъде произволно, а плодотворното възпитание — крайно съмнително. Една добра съпруга, която трябва да е приятелка, помощничка, родилка, майка, глава на семейство, домакиня, да, дори независимо от мъжа да ръководи може би и собствено предприятие и служба, не е в състояние да бъде едновременно и конкубинат: в общи линии това би означавало да се иска от нея прекалено много. Ето защо в бъдеще може да се очаква да настъпи обратното на случилото се в Атина по времето на Перикъл: мъжете, за които съпругите не били нещо повече от конкубини, се насочили покрай другото към аспазийките18, защото жадували за онова привлекателно общуване, разтоварващо ума и сърцето, което само прелестта и душевната гъвкавост на жените били в състояние да им дадат. Всички човешки институции като брака позволяват само умерена степен на практическо идеализиране, в противен случай се налага незабавно вземане на оздравителни мерки.

Свободомислещият и бракът. — Дали свободомислещите биха живели с жени? В общи линии смятам, че те като птиците вещатели от древността, като мислещи и говорещи истината на настоящето биха предпочели да летят сами.

Щастието на брака. — Всеки вкоренен навик образува и стяга около нас една все по-здрава мрежа от паяжини. Скоро обаче забелязваме, че нишките са станали въжета и че ние самите седим в средата като паяк, който се е уловил в мрежата и трябва да се храни от собствената си кръв. Ето затова свободомислещият мрази всички навици и правила, всичко, което е трайно и установено, затова той все отново с болка раздира мрежата около себе си; макар това да му причинява мъките на безброй малки и големи рани, та нали трябва да изтръгне тия нишки от себе си, от своята плът и от своята душа. Той трябва да се научи да обича там, където досега е мразил, и обратното. Да, за него няма да има нищо невъзможно — да сее змийски зъби там, където преди е изливал щедро благодатта на своята добрина. От това вече проличава дали е създаден за щастие в брака.

Прекалена близост. — Ако живеем в прекалена близост с един човек, имаме чувството, че все отново похващаме с гола ръка някаква красива медна гравюра: и ето че някой ден между пръстите ни остава само къс грозна, зацапана хартия и нищо повече. Също и човешката душа след постоянно докосване накрая се захабява; най-малкото започва да ни изглежда така. Никога вече няма да видим първоначалния й чист рисунък и красота. Човек винаги губи от прекалено интимното общуване с жени и приятели; а тогава губи понякога и перлата на живота си.

вернуться

18

По името на Аспазия, съпруга и духовна приятелка на Перикъл. — Бел. прев.