Европеецът и унищожаването на нациите. — Търговията и индустрията, книгообменът и кореспонденцията, взаимопроникването на всички по-висши култури, бързата смяна на роден дом и природа, съвременният номадски живот на безимотните люде, неприкрепени към своя земя — тези обстоятелства водят по необходимост до отслабване и накрая до унищожаване на нациите, поне на европейските, тъй че от тях вследствие на постоянни кръстосвания трябва да произлезе една смесена раса, тази на европееца. На тази цел сега противодейства, съзнателно или не, самоизолацията на нациите чрез пораждане на национални вражди, но все пак въпреки временните срещуположни течения процесът на смесването бавно напредва. Впрочем този изкуствен национализъм е толкова опасен, колкото е бил и изкуственият католицизъм, защото по същество той е едно принудително обявено положение на бедствие и война, наложено от едно малцинство над мнозинството, и се нуждае от коварство, лъжа, насилие, за да запази авторитета си. Движещата сила, която тласка към този национализъм, не е интересът на мнозинството (на народите), както обикновено се твърди, а предимно интересът на определени кралски династии, както и на някои търговски и обществени класи. Разбере ли се веднъж това, нека смело се представим за добри европейци и чрез дела да сътрудничим за претопяването на нациите; нещо, за което немците чрез старото си доказано качество на Културни носители и посредници между народите биха могли да помогнат. Между другото целият проблем за еврейството съществува само вътре в рамките на националните държави, доколкото навсякъде там тяхната дейна работоспособност и по-високо стъпало на интелигентност, техният натрупан от поколение на поколение през дългата школа на страданието духовен и волеви капитал силно наклоняват блюдото на везните и будят завист и омраза: така че колкото повече съвременни нации подчертават своя национализъм, толкова повече вземат надмощие и нападките в печата и литературата, целейки да отведат евреите на дръвника като изкупителна жертва за всички възможни външни и вътрешни неуредици. Доколкото не става вече дума за консервиране на нации, а до създаване на една по възможност силна смесена европейска раса, евреинът като отделна интегрираща съставка е също така годен и търсен като всяка друга национална останка. Отблъскващи, дори опасни качества има всяка нация, всеки човек, жестоко е да искаме евреинът да прави изключение. Дори когато тези качества у него са в крайна степен опасни и ужасяващи, дори когато младият-евреин, работещ на борсата, е може би най-противното изобретение на човешкия род изобщо. Въпреки това бих искал да знам в случай, че направим обща равносметка, в каква мяра следва да сме снизходителни към един народ, който и по вина на всички нас е имал най-тежката и дълбоко изстрадана история между народите и на когото дължим най-благородния човек (Христос), най-нравствения мъдрец (Спиноза), най-великата книга и най-действения морален кодекс в света. Освен това, в най-мрачните времена на Средновековието, когато безпрогледната азиатска тъма бе захлупила цяла Европа, свободомислещи евреи, учени и лекари, под бремето на най-груб натиск върху личността здраво държаха знамето на просвещението и на духовната независимост и защитиха Европа и Азия. Не на последно място трябва да им се благодари и за усилията най-после отново да се увенчае с победа едно по-естествено, по-разумно, във всеки случай немитично обяснение на света, за да може и кръгът на културата, свързващ ни сега с Просвещението на гръко-римската древност, да остане непокътнат. Ако християнството е направило всичко възможно, за да ориентализира Запада, еврейството е допринесло съществено, поддържайки постоянно целостта на Запада. А в известен смисъл това означава задачите и историята на Европа да се направят продължение на гръцките.
Богатството в основата на потомствената аристокрация. — Богатството създава неизбежно една аристократична раса, защото позволява на човека да избира най-красивите жени, да заплаща най-добрите учители, то му осигурява чистоплътност, свободно време за физически упражнения и преди всичко независимост от затъпяващата физическа работа. Дотук то създава всички предпоставки, за да може след няколко поколения човек да придобие изискани обноски и красиво държане, та дори и да действа така: а именно по-голямата свобода на духа, отсъствието на жалки и дребни съображения, на унижението пред работодателя или икономисва нето на стотинката. Ала тъкмо тези отрицателни качества са най-богатият дар на щастието за един млад човек; абсолютният бедняк обикновено се погубва само чрез благородството на помислите си, той не може да напредне и не постига нищо, неговата раса е нежизнеспособна. Но не трябва да забравяме, че богатството упражнява почти същото въздействие, както когато някой може да разхожда годишно както триста, така и трийсет хиляди талера: по-нагоре съществена прогресия на благоприятстващите обстоятелства вече няма. Обаче да притежаваш по-малко, като момче да си принуден да просиш и да се унижаваш, е нещо ужасно. Макар и за тези, които търсят щастието си в пищния блясък на дворовете, в подчинението на личности с власт и влияние или които искат да станат църковни князе, тази може би да е най-изгодната отправна точка. Тя учи как прегърбени да пропълзим в подземните ходове на благоволението.