ГЛАВА IX
НАСАМЕ СЪС СЕБЕ СИ
Врагове на истината. — Убежденията са по-опасни врагове на истината от лъжите.
Човек с характер. — Много по-често някой минава за човек с характер, защото следва и се подчинява винаги на своя темперамент, а не на принципите си.
Спокойствието в делата. — Също както водопадът става по-бавен и по-ефирен в стръмния си пад, така обикновено и големият човек на делото започва да действа по-спокойно, отколкото е можело да се очаква от стихийния му устрем, преди да пристъпи към делото.
Прекалена дълбочина. — Хора, които подхващат една работа в цялата й дълбочина, много рядко могат да и останат завинаги верни. Именно защото са извадили дъното й на показ, а там се съзират неизбежно сума лоши неща.
Заслепението на идеалистите. — Всички идеалисти си въобразяват, че нещата, на които служат, са значително по-добри от другите неща в света, и не искат да повярват, че ако изобщо ще вирее, тяхната идея се нуждае от съвсем същата воняща тор, необходима и за всички други човешки начинания.
Благородство в помислите. — Благородството в помислите е в по-голяма степен израз на добродушие и липса на недоверие, следователно се състои тъкмо от онова, което користолюбивите и преуспели люде с такова удоволствие гледат отвисоко и с подигравка.
Цели и пътища. — Мнозина са упорити по отношение на поетия веднъж път, малцина — по отношение на целта.
Привилегия на величието. — Да ощастливиш свише с най-скромни дарове е привилегия на величието.
Неволна изисканост. — Неволно човек се държи изискано, когато вече е свикнал да не иска от хората нищо, а винаги само да им дава.
Условие за героизъм. — Ако някой поиска да стане герой, преди това змията трябва да е станала змей, иначе ще му липсва истинският враг.
Приятел. — Съпреживяване на радост, а не на страдание е мерило за истински приятел.
Да използваме прилива и отлива. — Заради целта на познанието човек трябва да умее да се възползва от онова вътрешно течение, което го увлича по дадена работа, както и отново от това, което след време го откъсва от нея.
Радост от себе си. — Казваме „радост от нещо“: всъщност това е радостта, която човек изпитва от себе си посредством нещо.
Скромният. — Който се държи скромно с хората, е толкова по-високомерен към нещата (град, държава, общество, време, човечество). Това е неговото отмъщение.
Завист и ревност. — Завист и ревност са срамните части на човешката душа. Сравнението може да бъде продължено.
Най-изтънченият лицемер. — Изобщо да не говориш за себе си е израз на най-изтънчено лицемерие.
Яд. — Ядът е болест на организма, която в никакъв случай не е преодоляна, когато поводът за яда е вече отстранен.
Свободната природа. — Ние се чувстваме тъй добре сред природата, защото тя няма мнение за нас.
Основания за утеха. — При смъртен случай човек най-често се нуждае от утешителни основания не толкова за да смекчи силата на болката, колкото да се извини, че тъй лесно се е почувствал утешен.
Верни на убежденията си. — Който е претрупан с работа, запазва общите си възгледи и основни позиции непроменени. Това се отнася също за всеки, посветил се на някоя идея: никога вече той няма да проверява сам тази идея, защото няма време; да, дори ще противоречи на интересите му, ако изобщо смята, че тя подлежи на дискусия.
Животът като резултат от живота. — Колкото и надалеч да се простира човек със своето познание, колкото и обективен да се смята самият той, в края на краищата все пак няма да се сдобие с нищо друго, освен със собствената си биография.
Желязната необходимост. — Желязната необходимост е онова нещо, за което хората в течение на историческото развитие разбират, че не е нито желязно, нито необходимо.
Почерпано от опита. — Неразумността на едно нещо не е основание против неговото съществуване, а по-скоро предусловие за него.
Основен принцип. — Не съществува изначална хармония между поощряването на истината и благото на човечеството.
Истината в ролята на Цирцея19. — Заблудата е направила от животните човеци; дали истината би била в състояние отново да направи от човека животно?
19
Цирцея, магьосница от „Одисея“ на Омир, която превръщала хората в животни; в преносен смисъл — прелъстителка. — Бел. прев.