Фрагментите, събрани в сборника „Човешко, твърде човешко“ (1873–1880 г.), са подредени тематично, но невинаги се поддават на строго категоризиране, защото поначало ги обединява не толкова самото съдържание, колкото основната постановка за относителността на понятията, автономността на моралните преосмисляния, понякога дори само поетично-емоционалният шок на новото прозрение или ефектният флуид на метафорното преосмисляне в нова експресивна вариация, което не се стреми непременно към познание в абсолютния смисъл на думата, а по-скоро се поражда от задвижения емоционален порив, от моментния проблясък на откровение, от озарението на една истина или внезапно прозрение. Като похват фрагментът не е изобретение на Ницше, той е любима техника на философското преосмисляне, когато се породи като внезапно прозрение, като афористично зърно от една конкретна конфронтация с поводи от действителността, без да могат да се разгърнат в стройна философска система, но те могат да залегнат по-късно в плътта на една по-голяма творба както при Ницше. В много от фрагментите могат да се открият основните ядра на замисъл, разработени по-късно в по-широка мащабност в някои от трудовете му. Много рано той осъзнава предимството на фрагментното изложение — дори като някакъв „философски дневник“ — лично за своя начин на писане и погрешно би било да се мисли, че го възприема от френските моралисти или немските романтици, той просто е негова творческа нагласа, начин на възприемане на света и закодиране на мисловния фойерверк, на мигновеното озарение, на идейния проблясък, без да ангажира творческото съзнание, без да му налага задължението да го разработи в някаква светогледна система, в стройно провеждане на единни по замисъл тематични постановки. В такива случаи винаги се изхожда от конкретната конфронтация с дразнения от действителността, от конкретни предизвикателства към размисъл било от живота, било от науката, литературата, изкуството, природни явления, човешки взаимоотношения, и то като мълниеносни озарения или импровизации при пълна свобода на промислянето, а това значи разбиване на стереотипа, филтриране на излишната повествователност, за да изпъкне още по-релефно основното афористично зърно. Резултатът от тази конфронтация е предизвикателство с динамично задвижване като при късо съединение на мисловния апарат, на емоционалния шок, на мълниеносния проблясък на ефектната афористична мисъл, на метафористичната експресия, редуциран израз на една универсална постановка, сбита в кратка формулировка като анамнеза или диагноза. Диапазонът на размисъл при Ницше е особено широк, той надхвърля областта на тясна специфичност, защото поради естествените му дарби неговият обектив е многофокусен, насочен е към най-дребните прояви на живота около него и най-простите човешки взаимоотношения, а от тях навлиза в дейната сфера на изкуството и литературата, в сферата на големите проблеми за обществото и държавата, във вкоренените норми и образци, в непоклатимите догми и традиции на религията, за да ги подхвърли на преоценка и ново осмисляне. И той като древногръцките философи изхожда от митологията и превъплътяването и в поезия, философия и музика, но не се губи в разгадаване на тайните на битието, което за него е даденост, а не метафизика, и сочи пътища за преустройство на съзнанието и разграждане на йерархията в досегашната практика на моралните ценности.