Тя не можа да продължи повече. Скри лицето си в полите си и зарида като малко дете.
Събитията, които станаха през онази нощ, ще си спомням като сън.
Вървях под проливния дъжд и следвах бледата диря на фенера. Минах през различни тесни и тъмни улици. Нищо не чувствах, нищо не усещах. Движех се безцелно по течението като лист, попаднал в порой.
Влязохме във висока и просторна стая, пълна със сенки. По стените висяха тамбури, уд, цигулки, на различни рафтове лежаха флейти. Композиторът умираше на едно широко желязно легло, поставено в единия ъгъл на тази стая, натъпкана с музикални инструменти.
Приближихме се до него, като стъпвахме на пръсти. Жълтото му като восък лице беше застинало в смъртно спокойствие. В трапчинките на затворените му очи бе легнала сянка. Само в устните му, в разтворените му устни, между които се виждаха ослепително бели зъби, трептеше малко живот. Тази женица, която преди малко беше така разтревожена и сломена, сега, когато изпълняваше последния си дълг, проявяваше удивително спокойствие и самообладание. Господи, какви чудеса крие в себе си това чувство, наречено любов! Тя сложи ръката си на челото на болния също като майка, която буди детето си, за да го изпрати на училище.
— Юсуф, сине, виж, твоята колежка Фериде е дошла да те посети. Юсуф, отвори очи.
Болният не чуваше и не виждаше нищо. При мисълта, че той може да умре, без да отвори очи за последен път, жената започна да губи самообладание. Тя заплака отново. Гласът й се задавяше.
— Юсуф, детето ми, отвори очите си поне веднъж. Ако умреш, без да видиш Фериде, моята скръб ще бъде още по-голяма.
Сърцето ми се късаше от жал. Коленете ми се подгъваха под тежестта на тялото ми. Облегнах се на някакъв тъмен предмет, поставен близо до леглото, който приличаше на маса. Усетих, че това е орган и трепнах. Сърцето ми подсказа, че само този орган може да извърши чудото, да накара този нещастник да отвори очи за последен път. Това, което намислих, беше може би престъпление или нещо повече от престъпление. Но този орган ме притегляше силно като пропаст, която мами стъпилия на самия й край и загледан в нея човек. Неволно натиснах с крак педала и долепих пръст до един от клавишите му.
Органът изстена дълбоко като ранена душа. Тъмните ъгли на стаята, струнните инструменти, които хвърляха дълги сенки по стените, трепнаха и откликнаха с тих вопъл.
Не мога да кажа дали това бе действителност или видение на моите замъглени от сълзи очи, но ми се стори, че при този звук болният отвори за последен път сините си очи.
Наведох се над мъртвия с вид на човек, който изпълнява свещен дълг, и докоснах с устни очите му, в които сякаш все още трептеше остатък от живот.
Трябваше ли да оставя първата си целувка върху угасналите очи на един мъртвец!
Б., 2 ноември
Тази нощ е последната в моя дом в Б… Утре рано сутрин заминавам оттук.
След тази история, разбира се, не можех да остана повече тук. В града всеки говореше за мен, всеки искаше да ме види. Колко души ме преследваха, когато отивах или се връщах от училище, колко души ми препречваха пътя, за да видят лицето ми под двойния воал, който бях започнала да нося! Колко невъзпитани хора чух да казват, без да си дават труд да понижат глас дори:
— Значи, това е тя, а? Горкият Шейх!
Срамувах се да говоря пред приятелките си. Чувствах, че се изчервявам, когато влизам в клас.
Това не можеше да продължава. Нямаше друг изход, отидох при началника на просветата, казах му, че тукашният въздух не ми понася, и го помолих да ме премести другаде. Изглежда, клюките бяха стигнали и до него, защото веднага се съгласи с мен. Само че беше трудно да ми намери подходящо място. Заявих, че приемам да отида и в по-малко училище, с по-ниска заплата, стига да е далеч оттук.
Преди два дни получих заповедта си. Назначена съм в прогимназията в Ч…
Бедна Чучулиго! Ти заприлича на обрулен есенен лист, подгонен от вятъра.
Трета част
Ч., 23 април
Днес е хъдърелез52. Сама съм в къщи. И не само в къщи, а може би в целия град. Домовете са празни, магазините са затворени. Всички хора от града заминаха рано тази сутрин с пълни кошници в ръка, на пикник с агнета в местността Сьоютлука. На ъгъла на улицата винаги има просяк. Днес дори той не иска да се лиши от това удоволствие. Качи се на гърба на един хамалин с такъв величествен вид, сякаш се качваше на файтон, и тръгна с останалите.
Но най-интересни този ден бяха кучетата. Тези хитри животни бяха подушили миризмата на храната и зад всяка група, тръгнала с кошници и одеяла, вървяха по няколко от тях.
52
Хъдърелез — 6 май, последен ден на зимата и първи ден на лятото. Съответства на Гергьовден.