Бях приела да стана учителка, за да не умра от глад, но сметките ми не бяха верни. С тази професия можеш да умреш от глад. Но какво значение има това? Нали тя утолява моята жадна за ласки душа, нали ми дава утешението, че съм посветила живота си на щастието на другите. И без това не беше възможно да възкреся мъртвите сънища на миналите дни. В главата ми са се заличили тежките видения сред дима на тамяна, в ушите ми са заглъхнали вълнуващите стонове на органа. Като се усмихвах на очакващите обич и ласки въображаеми образи на мъничките ученици от Кушадасъ, които ми предстоеше скоро да видя, аз отговорих:
— Добре, господине, приемам.
Не исках да кажа никому нищо във вилата, докато не вземех заповедта си в ръка. Но една нова случка ме застави да направя това. Икономката отдавна ми говори странни неща. Онзи ден тя пак ми рече без никакъв повод:
— Дъще, от ден на ден те обиквам все повече и повече. И не само аз… Ферхунде и Сабахат са млади момичета, но не са радостни в къщи. Откакто ти дойде, е съвсем друго. Характерът ти е добър, имаш добро възпитание, с възрастните умееш да се държиш като възрастна, с малките — като малка.
Тя ми наговори още куп подобни неща. На тези думи на икономката не отдадох никакво значение, сметнах ги за обикновена „колегиална солидарност“. Обаче старата жена снощи се разкри окончателно.
— Дъще, какво да направим, за да те задържим в този дом? Имам една идея, но те моля да не си правиш грешни изводи. Кълна ти се, че никой нищо не ми е казвал.
Не се и съмнявах, че икономката говори от името на някого, но се направих, че не разбирам, и продължих да я слушам. Когато тя нямаше смелост да продължи подетия от нея разговор, имаше навик да подхваща отдалече:
— Господарят не е възрастен, аз помня детството му. Той не е красив, но живее сред блясък, и разкош. Пък и не е лош човек. Дъще, този дом не може без господарка. След време Ферхунде и Сабахат ще се омъжат. Не дай боже да попаднем на някоя негодница. Фериде ханъм, всяка девойка може да се омъжи за младеж със засукани мустаци, но такова богатство не всяка девойка може да намери. Ех, да можем да намерим една подходяща ханъма на този наш бей! Какво ще кажеш, дете?
Не отговорих, но се замислих, като се усмихнах горчиво.
Решит бей се отнася с голямо уважение към мен, отдава голямо значение на моите занимания със Сабахат и Ферхунде, шегува се по цели часове и дори играе на топка с нас… Значи, всичко това… Спомних си думите на секретаря на отдел „Просвета“: „Ако Решит бей ефенди беше пожелал, непременно щяха да ви назначат за учителка по френски език, но той сигурно има нещо наум.“ За да сложим край на този разговор, аз отвърнах на икономката с безразличие:
— Бихме отишли двете с вас като годежници тук-там, за да намерим една добра девойка за Решит бей ефенди, но няма как. До един-два дни заминавам като учителка в Кушадасъ. След няколко месеца там ще дойде моят годеник и ще се оженим.
Старата жена ме гледаше в лицето объркана.
— Лека нощ, мила госпожо, искам да си легна рано — прибавих аз и се оттеглих в стаята си.
Кушадасъ, 25 ноември
Когато ме попитаха: „Искаш ли да отидеш в Кушадасъ?“ — изведнъж се зарадвах и си рекох: „Кушадасъ носи моето име57, там положително ще намеря щастието и душевното си спокойствие, които търся вече толкова време.“ Моето предчувствие не ме беше излъгало. Обикнах това място повече от всичко. Защо? Нима защото тук е много красиво? Не. Кушадасъ не се оказа, както очаквах, един Робинзонов остров, където ще мога да живея самотен и спокоен живот с моето жълто папагалче Мунисе. Нима защото тук се чувствам толкова добре? И това не е. Напротив, сега работя повече от всякога. Тогава? Отговорът на този въпрос е малко смешен. Но това е истината. Обичам Кушадасъ, не защото е красиво и спокойно място. Така ми се струва, че творецът, като е искал да причини тайни душевни страдания на човека, е създал не само красивите лица, но и красивите места и морета.
Преди месец, когато пристигнах тук, главната учителка на училището ме извика при себе си. Тази около петдесетгодишна болнава и отчаяна жена ми каза:
— Дъще, в продължение на три месеца погребах един след друг в черната земя двама синове като планини. Не ми се живее на този свят. Пратили са те тук за втора учителка. Млада си и изглеждаш образована. Училището поверявам на теб. Управлявай го, както си знаеш. Имаме още две учителки, но те са възрастни жени. Не очаквай много от тях.
57
Игра на думи — Чучулигата в буквален превод означава птица в храст, а Кушадасъ — остров на птици.