— Много уместна забележка, малката. И защо реши, че не съм празноглав?
Не разбирам що за човек е този стар доктор. Той говори против всичко, което обича. Струва ми се дори, че най-много ме обича в ония мигове, в които ми се кара.
От деня, в който напусна болницата, той се затваря по цели дни в къщи и чете книги или пък изхлузва ботушите, останали от войнишките дни, нарамва пушката като някой жандармерист, мята се на своя Дюлдюл — така се нарича старият му любим кон — и тръгва да търси болни на село, за да се намира на работа.
В къщи си има дойка на осемдесет години и куц градинар, когото нарича Онбашъ58.
Преди три дни докторът ни покани на гости с Мунисе. Беше в отлично настроение. Докато прелиствах книгите в библиотеката му, той с часове като дете игра с Мунисе. Даваше такива сериозни наставления, че си умирах от смях:
— Сега ще играем на криеница, но няма да избираш много скрити места. Ти си педя човек. Ще се тикнеш някъде и ще има да те търся с часове. А ако ти не успееш да ме намериш, не се тревожи. Може да заспя и да си остана там, където съм се скрил.
След няколко дни ще сложа на Мунисе наметало. Така или иначе, тя стана четиринадесетгодишно момиче. Сега е висока колкото мен. Разцъфна като цвете. Със своите руси, почти бели коси, с мъничкото си бяло лице, със своите тъмносини очи, които променят цвета си в зависимост от часовете на деня, тя прилича на фея, по бузите на която сякаш цъфтят рози, когато се смее, а от очите й капят бисери, когато плаче.
Хайруллах бей се отнася много враждебно към наметалото. Знам, че Мунисе е още малка, но какво да правя, страх ме е.
— Фериде ханъм, време е вече да я скриеш от мъжете, ще станеш без време тъща — казват приятелките.
Започнах сериозно да се тревожа. Хем се радвам, хем се дразня. Ненапразно казват, че тъщите са свадливи.
Онзи ден се връщахме от училище. По отсрещния тротоар минаваше хубав ученик на около шестнадесет-седемнадесет години. Направи ми странно впечатление, че често се заглежда в нас. Хвърлих незабелязано под воала поглед към Мунисе и що да видя? Това коварно жълто скорпионче поглеждаше с крайчеца на окото си младежа и му се усмихваше. Толкова се разтревожих, че без малко щях да припадна на улицата. Хванах негодницата за ръката и започнах жестоко да й се карам. Отначало тя криеше, но като видя, че не й вярвам, започна да плаче. Направи така, защото знаеше, че не ще мога да понеса сълзите й, че ще се разплача и аз.
— Зная как да те накажа — казах.
Сега съм започнала да й шия наметало от тъмнозелен копринен плат.
Тази сутрин се спречкахме за хелиотропа59. Преди няколко месеца бях казала, че много обичам есенция от хелиотроп. Хайруллах бей намерил отнякъде едно шишенце и ми го донесе след три-четири дни. Употребявам го пестеливо, за да не се свърши, но не мога да го отърва от тази немирница, да ми е жива. Щом остане сама в къщи, стаята започва да мирише на хелиотроп, а тя отговаря невинно:
— Кълна се, какичко, не съм го бутала.
Кушадасъ, 5 май
Тази сутрин Мунисе се събуди неразположена и бледа. Очите й бяха зачервени, а лицето пребледняло. Имах много работа в училище и не можех да остана в къщи. Отбих се при Хайруллах бей, за да го помоля да отиде да я прегледа. За беда той не беше в къщи. Преди половин час се качил на Дюлдюл и заминал за някакво село.
Когато се върнах в къщи, Мунисе беше на легло. Бях помолила една стара съседка да наглежда от време на време детето. Да я поживи господ, не се отделила от Мунисе, плела чорапи край нея чак до вечерта.
Хремата на Мунисе беше станала по-силна. Имаше температура, кашляше по-често, отколкото сутринта. Почти не можеше да говори, каза, че дишала трудно. Хванах я за врата и я накарах да си отвори устата. Ръката ми напипа разширени лимфи. Когато доближих лампата към лицето й, тя присви очи. На небцето й около мъжеца имаше бели мехурчета.
Мунисе се забавляваше с моята тревога:
— Какво ще ми стане от една кашлица, какичко? Кашлях и в Зейнилер, забрави ли?
Детето има право. Не беше ли тя в такова състояние, когато я намерих потънала в сняг през онази нощ в Зейнилер? Какво значение може да има за децата някаква настинка? Само че отсъствието на Хайруллах бей ме тревожи. Преди малко в къщи се отби Онбашъ, който каза, че Хайруллах бей тази нощ не се завърнал от село. Дано, докато се върне той, детето ми оздравее.
Кушадасъ, 18 юли
Тази сутрин минаха точно седемдесет и три дни от погребението на малката ми.