Пожарът на клюката е тлял бавно от месеци насам. Работата стигнала до ушите на училищното настоятелство и на кмета, водили се дълги протоколи, правени са анкети. Областният отдел „Просвета“ проучил биографията ти и установил много тъмни места в нея. Например твоето заминаване от Истанбул в град Б., оставката ти от средищното училище и отиването ти в едно забутано село приличало на бягство. След няколко месеца с помощ от неизвестно място ти си напреднала с невиждан в просветното дело темп и си се издигнала от селска учителка до учителка в средно педагогическо училище. После пак безпричинна оставка. Този път си отишла в друг град, но и там не си се задържала. От училищното настоятелство в Ч. е получен отговор. Когато го прочетох, просто се ужасих, Фериде. Ти уж там… Не, не мога да го кажа… Тия мръсотии, излезли изпод перото, от устата на възпитани, високопросветени и културни хора, не смея да ги повторя дори аз, с моите безцеремонни войнишки уста. А ти знаеш, че аз плещя всичко, което ми дойде на ум, зъбите ми не задържат дори най-мръсните думи. Накратко, малка Фериде, си обградена така, както ловджийски кучета обграждат ранена сърна. И най-невинната ти постъпка е изтълкувана като аргумент в твоя вреда и така е записана в протоколите, в анкетните документи. Ти си ме била канела от време на време в училище, за да лекувам заболели ученици, била си подпряла за малко глава на рамото ми, когато умираше нашата малка, аз съм бил прекарал много часове край леглото ти, когато си лежала болна… И на всичко това се гледа като на престъпления! Нашето нахалство било стигнало дотам, че сме се погаврили с нравите и обичаите, честта и морала на града. Не сме зачитали за нищо околните, били сме разправяли наляво и надясно, че си болна, а в същото време сме се разхождали из нивите под ръка и сме се возили на диканя. Препускала си на кон в моя двор, вместо да си гледаш работата в училище. Не стигало всичко това, ами сме се оттеглили в моя чифлик извън града.
Малка Фериде, разказвам ти всичко, както си е, с цялата му суровост и голота. Можех да те залъгвам още известно време със сладникави утешения и да убивам твоите надежди постепенно, една по една. Но аз не постъпих така. Знаеш ли защо? Моята професия, моят житейски опит ме научиха, че ако глътнеш отровата наведнъж, или умираш, или се спасяваш. Да се пие отрова на глътки, смесена със сироп или не знам с какви други боклуци, е мръсна, отвратителна работа. Да съобщаваш едно нещастие малко по малко, е все едно да колиш човека с трион.
Да, Фериде, ти изяде най-тежката плесница в живота. Ако беше сама, тази плесница можеше да те убие. Ами така де, какво друго може да стане, след като толкова хора са се нахвърлили върху едно мъничко като врабче момиче? Ти бъди благодарна, че случаят изкара пред теб един захвърлен на боклука старец. Вече, кажи-речи, бие дванадесетият ми час. Но какво от това? На мен ми е достатъчно и малкото време, с което разполагам, за да успея да ти помогна. Ако мога да сторя това, няма да съжалявам за дните на живота си, прахосани за хиляди безсмислени неща. Не бой се, Фериде, и това ще мине. Ти си млада и трябва да живееш с вярата, че хубавите дни са пред теб. Смятах да занеса твоята оставка лично, но се отказах. Не смеех да те оставя сама в това състояние. Младите хора понякога постъпват разумно, а понякога — глупаво. Хайде, Фериде, да поизлезем малко на чист въздух, да се позанимаем с овцете и кравите. Бъди уверена, че животните са по-признателни на този, който им прави добро.