Хайруллах бей продължи, като размахваше юмруци с такъв страшен блясък в кротките си очи, какъвто никога не съм виждала в тях. Брадата му трепереше, зъбите му тракаха и това му пречеше да говори.
— Такива неща му наговорих, така наругах този морж, че има да ме помни. Ако в този момент го бяха застреляли, нямаше да пусне капка кръв.
Преди два дни научих, че ме е дал под съд. Сега чакам с нетърпение да дойде денят, в който ще кажа още веднъж на тези клеветници, този път пред съда, колко им е чиста работата.
Старият доктор млъкна. Той не проговори, докато не изгасна дивият блясък в очите му и не премина страшната червенина, избила по слепоочията му. После продължи с обичайния си кротък, наивен и простодушен глас:
— От тази работа най-много пострада ти. Не искам да си спомняш с лошо за мен, затова, че те накарах веднага да напишеш оставката си. Налагаше се да скъсаш абсолютно всякакви връзки с тях. Бог е създал тези очи и тези устни да се смеят и да даряват щастие на околните, а не да плачат и треперят пред моржовете… Фериде, искам да ти кажа още нещо. Сега моята отговорност за тебе е двойно по-голяма, защото аз съм причина за това нещастие, което те сполетя. Ето защо мой дълг е да го поправя. Както казах, на преподаването вече не можеш да се надяваш. Дори да намерим някаква възможност днес, утре пак ще измислят причина да те сломят. Лошото е, че тогава може би мен няма да ме има. Хайде да обсъдим положението заедно с теб. Имаш ли възможност да се върнеш в Истанбул при семейството си?
Наведох глава:
— Не, докторе, за мен те вече не съществуват.
— Друг изход: не е ли възможно да се омъжиш за някой добър момък?
— Не, докторе. Решила съм да си остана стара мома.
— И аз не съм много убеден, че ще бъдеш щастлива, ако се омъжиш за друг, Фериде. Онзи проклетник така е влязъл в сърцето ти, че не е възможно да го изтръгнеш оттам.
— Докторе, умолявам ви. Можете да ми говорите за всичко друго, но не и за това.
— Добре, малката, добре.
— Благодаря ви, докторе.
Той мислеше, като хапеше белите си мустаци.
— Добре, какво ще правим в такъв случай? Опасност да изпаднем в материално затруднение няма. Моето състояние е достатъчно за двама. Бях започнал дори да мисля къде ще дяна тия пари. Има ли нещо по-хубаво от това да ги жертвам за твоето щастие?
Знаех предварително, че думите ми ще го ядосат, но друг отговор не можех да му дам.
— Но, докторе — казах, като милвах коленете му, — в качеството си на каква аз мога да приема такава парична помощ от вас? Какво ще бъде положението, в което ще изпадна?
Не се ядоса, но ме изгледа в лицето тъжно и жалко:
— Срамота е, Фериде, срамота. Срамота е да говориш такива приказки, след като сме толкова близки с теб. Но какво да се прави? Въпреки твоето свободно държане, което оставя впечатление, че не се съобразяваш с никакви условности, ти си ограничено и смирено мамино момиче с нежна душа, момиче от тези, които наричат „къносани агънца“… Би било прекрасно, ако това не беше се случило, но случи се. Сега те моля да ме изслушаш внимателно, Фериде. Може ли да живее самотно, особено след тази история, след тези клюки, гордо момиче като теб, което не иска да приеме малка помощ дори и от своя стар искрен другар? Именно затова исках да те омъжа, Фериде. Ти не приемаш помощ от никого, а не ти дават възможност да работиш. Предложих ти да живеем заедно, да не се отделяш от мен, но ти не си съгласна и на това, нали? Не смееш да ми отговориш, но свеждаш глава. Искрено казано, и аз не смятам това решение за много правилно. Защо в този час да не си кажем всичко открито? При кмета се е явила делегация от името на махалата, която заявила, че нарушавам обичаите и законите на шериата62, като живея под един покрив в дома си с младо момиче, което не е нито от моето семейство, нито моя роднина. Тази делегация поискала да те изгонят. Мен и без това никой не ме обича, защото съм „строг съдник“, който казва грешките на всекиго право в очите. Защо да не използуват случая да ми нанесат удар, нали така? С две думи, малка Фериде, ти нямаш никаква възможност да живееш нито с мен, нито без мен. Нелепи обвинения ще тровят живота ти. Това проклето петно ще те преследва навсякъде, където отидеш. Един неизяснен момент от твоето минало ще даде възможност на всеки гамен и негодник да те обижда. Какво да правим, Фериде? Как да постъпя? Как да те защитя?