Като изслушах този дълъг разказ, не се стърпях:
— Мила госпожо, защо държите толкова на един мъж, който не ви иска? Ако той ви е отритнал, отритнете го и вие и толкоз.
— Ех, сестрице, той е първият, когото съм обичала. Толкова години сме делили обща възглавница. Лесно ли е да се разделиш с мъжа си? — каза битолчанката с усмивка, в която се четеше съжаление към мен, невежата. Тя издекламира с треперещ глас стиха: „Майка си давам, либе не давам“.
— Как може една жена да обича мъж, който й изневерява и я мами? Не мога да разбера! — казах с раздразнение.
Тя се усмихна горчиво, като показа черните си зъби.
— Вие сте още твърде млада, почти дете, сестрице. Не сте патили и не знаете какво е мъка. Дано аллах не ви даде такива злини.
— Познавам девойка, която узна само два дни преди сватбата си, че годеникът й й изневерил с друга жена, захвърли пръстена в лицето на този лош човек и избяга в чужд град.
— Тази девойка положително се е разкаяла, сестрице. Жал ми е за нея. Нейното изтерзано от раздялата сърце сигурно страда много. Ти не си ли чувала, сестрице, за хора, поразени от куршум? Някои не разбират, че са поразени, продължават да тичат, мислят, че ще се спасят с бягство. Раната не боли, докато е топла, сестрице. Но започне ли да изстива, ще видиш, че тази девойка ще съжалява и ще се вайка.
Скочих от леглото с гняв и започнах да ходя из стаята. Дъждът шибаше прозорците, навън се носеше глух вой на куче. Моята съседка от Битоля въздъхна дълбоко и продължи.
— Аз съм в чужд край. Нямам власт и нищо не мога да направя. Ако бях в Битоля, щях да измъкна съпруга си от ръцете на тази развратница само за два дни.
С удивление вперих очи в нея:
— Как щяхте да направите това?
— Тази развратница със сигурност му е направила магия, вързала езика, затворила устата му. Но битолските баячи са по̀ майстори. Само три меджидиета21, не повече, могат да измъкнат мъжа ми от ръцете на тази жена и да го върнат отново при мен.
И битолчанката започна да ми описва надълго и нашироко румелийските баячи.
— Има един албанец, Ариф ходжа се казва, който е успял да превърне с разни заклинания едно свинско ухо в далекоглед. Ако някоя жена погледнела през този далекоглед само веднъж своя мъж, колкото и безпътен да бил той, веднага тръгвал по правия път, защото всички жени му изглеждали като свине.
Ариф ходжа поставял понякога карфица в парче сапун и го заравял в земята, като изговарял разни заклинания и духал върху него. Врагът на човека се топял, както сапунът в земята, топял се и отънявал като иглата и конеца, просто докато си седял.
Горката женица свиваше цигара след цигара от своята тенекиена кутия, пушеше непрестанно, разказваше разни истории и описваше как се правят магии.
Какви празни и жалки приказки! Особено тази за раната, която започвала да боли, когато изстинела! Нима страдам за онзи злодей? Нима мисля за него?
Белилото и червилото, които покриваха на дебели пластове лицето на моята съседка от Битоля, боядисаните й черни вежди, които напомняха дръжки на казан, извитите черни кръгове, които опасваха като зловещи обръчи хлътналите й очи, отначало бяха предизвикали чувство на отвращение у мен. Но когато разбрах, че това са хитрости, до които прибягва, за да стане по-красива, с цел да върне отново своя мъж при себе си, сърцето ми се сви.
— Крада от залъка на децата си, за да се харесам на мъжа си, купувам пудри, червила, бои за коси и се издокарвам като млада булка, но нищо не помага. Той е омагьосан! — каза бедната жена.
От този ден насам вратата на стаята ми от време на време поскърцва и разбирам, без да обръщам глава, че това е тя.
— Заета ли си, сестрице? Може ли да вляза за малко?
Самотата ми е дотегнала толкова много, че този глас просто ме радва. Оставям писалката, раздвижвам няколко пъти заболелите ме пръсти и с удоволствие се приготвям да слушам историята на досадната любов на моята съседка, макар че вече я знам наизуст.