После поставя картината на скелета пред класа и започва да разказва за ужасите на смъртта и задгробните мъчения.
— Утре, когато умрем, месата ни ще изгният и костите ни ще изсъхнат ей като тези.
Според старата жена и останалите картини изразяват горе-долу същото. Така например, когато показва картината на чифлика, тя говори следното:
— Аллах е създал тези овце и е рекъл: нека смъртните да се хранят и да ми се молят. Тъпчем се с месото им, но сещаме ли се да изпълним дълга си към аллаха? Къде ти! Но да видим как ще отговаряме утре, когато влезем в гроба, когато пред нас застанат Мюнкир и Некир32 с огнените боздугани в ръце.
И Хатидже ханъм пак подхваща вечната си тема за смъртта.
А картината на змията тя представя на децата като Шахмеран33. Тя се мъчи да лекува болните от селото, като записва техните имена върху стомаха на змията.
Какви ли дяволии не измислям, за да развеселя, да разсмея тези бедни дечица!
Но усилията ми отиват напразно.
В училище въведохме междучасия. На половин или един час изкарвам децата на двора и се мъча да ги науча на весели, интересни игри. Не знам защо, децата не изпитват удоволствие от тях. Тогава не намирам друг изход, освен да ги оставя и да се оттегля настрана.
Единственото най-голямо удоволствие за тези момичета с изморени лица и изгаснали очи, които по нищо не се различават от изстрадали възрастни хора, е да се събират в единия ъгъл на двора и да пеят религиозни песни, пълни със страшни думи като смърт, ковчег, тенешир34, зебани35, гроб! Има особено една, от която настръхват косите:
Децата вият в хор с треперещи гласове, а аз си представям една след друга погребални процесии.
Едно от най-любимите забавления на учениците ми е да играят на погребение. Тази игра, която се устройва изключително през дългата обедна почивка, прилича на театрална пиеса, главните роли в която се изпълняват от Хафъз Нури и арабчето Джафер Ага.
Джафер Ага се разболява. Момичетата се събират около него, молят се и наливат земзем в устата му.
Момчето започва да бере душа, като блещи очи, в които преобладава бялото, и умира. Момичетата ридаят и връзват челюстите му. След това поставят Джафер Ага на тенешира и започват да го къпят.
Ковчегът, който децата правят от една счупена врата, като я украсяват със зелени забрадки, по нищо не се различава от истински, страшен ковчег.
Хафъз Нури пее с такъв пронизителен, зловещ глас саля36, езан37 и чете молитвите на заупокойния намаз, че просто ми настръхват косите. А на гроба той държи прочувствена проповед, след като бъде погребан мъртвецът. „Ей, Зехра, съпруга на Джафер!“ — възкликва той така, че след това го сънувам.
Както вече казах, човек просто усеща дъха на смъртта във въздуха на това село, особено вечерите, ония вечери, които се влачат така, като че нямат свършване… Трудни за преживяване са техните кошмари.
Една вечер в планината започнаха да вият чакали. Страшно се изплаших. Реших на всяка цена да сляза при Хатидже ханъм. Но картината, която видях, щом отворих вратата на нейната стая, приличаща на мазе и миришеща на плесен, беше хиляди пъти по-страшна от воя на чакалите. Обвита цяла в бяло, старата жена седеше на специално молитвено килимче, дърпаше дълга броеница и се клатеше на две страни в екстаз, като мърмореше някакви молитви с глух глас.
Тук започнах да обичам три неща:
Първо, чешмичката пред моя прозорец, която със своя ромон просто ме забавлява като дружка през самотните ми нощи.
Второ, малкия Вехби, момчето, което при царуването на Хатидже ханъм е прекарвало живота си на дъното на сандъка, като излежавало на гръб наложеното му наказание. Обикнах много този палавник, който не прилича на нито едно от тукашните деца. Изговаря „дж“ вместо „г“, но говори много свободно и весело.
Един ден в двора Вехби ме загледа в лицето, сякаш ме измерваше със своите малки светещи очички.
— Какво гледаш, Вехби? — попитах го аз.
— Ти си била много хубава! — отговори той без стеснение. — Хайде да те взема за бате, да ни станеш снаха. Брат ми ще ти купува чехли, рокли, гребени.
Всичко във Вехби е приятно, хубаво, само че не ме уважава. Той стига дотам, че не ми обръща внимание дори тогава, когато му се карам и дърпам лекичко тънкото му ушенце. Впрочем може би го обичам толкова тъкмо затова.
32
Мюнкир и Некир — имена на ангелите, които според мюсюлманската религия идвали след смъртта на човек, за да му искат сметка за неговите дела на земята.
33
Шахмеран — Според стара легенда — царицата на змиите. Изобразява се с женска глава и змийско тяло.