Преди седмица кравата на съседите влязла в тяхната градина. Докато Мунисе се мъчела да я изпъди, най-малкото й братче паднало от люлката. Мащехата й хвърлила хубав бой, а след това я затворила в обора и цели два дена не й давала да яде нищо друго освен сухи кори от хляб.
Мунисе ми показваше синините по бялото си като слонова кост тяло, останали от този побой.
Не се стърпях и полюбопитствах:
— Е добре, Мунисе, баща ти не те ли защитава?
Тя ме гледа дълго и изпитателно в лицето, сякаш ме съжаляваше заради моето невежество, а после отговори с усмивка:
— Той ме съжалява, и аз го съжалявам, но и двамата сме безсилни.
При тези думи, тя така въздъхна, така разтвори двете си малки ръчички, за да ми покаже своето безсилие, че сърцето ми замря.
Премених Мунисе с такова желание, с такава радост, сякаш беше кукла за игра. Когато й подадох едно малко огледало, за да се види, тя се изчерви от удоволствие. Оглеждаше като някой страничен зрител, със страх, двете си косички, завързани с алена панделка, късичката си рокля от тъмносин вълнен плат и дългите си черни чорапи.
Отпосле научих, че премяната на Мунисе дала повод за клюки из селото в продължение на много дни. Някои останали доволни от моята добрина, но много хора изказали недоволство. Такова милосърдие към едно змийче, майката на което се развява из планините, било излишно. Имало и такива, които твърдели, че е грях да се издокарва толкова дете, че това можело да подтикне момичето да тръгне по лошия път на майка си.
Бедната Мунисе не можа дълго да се радва на алената панделка, късичката тъмносиня рокля и черните чорапи.
Мащехата, кой знае по какви съображения, ги прибрала в сандъка. След два дена момиченцето се яви в училище със старата си скъсана рокличка.
Мунисе идва на училище много нередовно. А от три дни я няма изобщо. Утре ще питам за нея малкия Вехби.
Зейнилер, 30 ноември
Свиквам все повече и повече с училището. Занемарената класна стая стана по-чиста и приветлива. Успях дори малко да я поукрася.
Децата, които през първите дни ми се виждаха така диви и чужди, сега ми станаха близки и мили. Дали аз свикнах с тях, или те започнаха да влизат в строй в резултат на моите неуморни усилия — не зная. Струва ми се, че е вярно и едното, и другото.
Работя много. Старая се ден и нощ не толкова за тях, колкото за себе си — искам да избягам от непредотвратимата скука, до която може да ме доведе безделието и самотата. Неуспехите не ме отчайват. Радвам се, когато почувствам, че съм успяла да събудя в тези деца с мътни, угаснали очи и мрачни души известно желание да мислят и удоволствие от това, че живеят.
Някои съседки от селото понякога ми идват на гости. Те също не обичат особено да говорят и не се смеят. Изглежда, че пред мен се чувстват малко неудобно. Разбирам, че ме намират много издокарана, че не харесват външността ми, макар че още от първите дни се мъча да се обличам простичко и скромно. Дори жената на кмета няколко пъти ми направи обидни намеци.
Опитвам се да бъда колкото може по-мила с тях, да им угаждам. Дори понякога им правя малки услуги — пиша писма, кроя и шия рокли. Сега вече чувствам, че мнението им за мен е по-различно.
Онзи ден пак беше дошла жената на кмета. Донесе ми поздрави от мъжа си. Той казал: „Първия ден никак не ми хвана окото, но да си призная, момичето излезе добро. Живее си тихо и мирно в училището. Ако има някаква нужда, да ми съобщи.“
Разбира се, поблагодарих за вниманието.
Има още една важна особа, която ме харесва и често ме посещава: акушерката на селото Назифе Молла. Ако се съди по това, че не се казва Зехра или Айше, трябва да се предположи, че е пришълец от друго място. Това се вижда и от нейната бъбривост.
Не смея да я разпитвам подробно, за да не мислят, че се занимавам с клюки. Но въпреки това акушерката ми разказва интересни и забавни случки из живота на селото. Тя е по своему разсъдлива и деликатна. Един ден например, въпреки че в стаята бяхме двете, се наведе над ухото ми, сякаш се страхуваше да не чуят, и ми разказа със състрадание и снизхождение някои неща за майката на Мунисе. Накрая прибави, като клатеше глава:
— Вината е в онзи непрокопсаник, мъжа й. Нека всичките й грехове бъдат приписани на него. Но дете, да не обадиш на някого това, което ти казвам? Ще ме убият с камъни.
Назифе хамъм имала син — хафъз38. През рамазана той отишъл на джер39 в Б. Изглежда, че работата се оказала доста доходна, защото не се върнал. Тази година, ако е рекъл аллах, щяла да го ожени.
При всеки повод женицата хвали своя син и ми дава надежди, като ми намига многозначително. Разбирам, че при известни условия мога да бъда удостоена с честта да стана жена на този хафъз. С една дума, тази жена доста ме забавлява.
39
Отиване на джер — отиване в някое населено място през време на рамазана за изпълнение на религиозни обреди, които изисква мюсюлманската религия, срещу подаяние, което се събира от вярващите.