Историята с Лили
Чак в единадесети клас абитуриент, Юлиян пожъна любовен успех със своята «стационарна» тактика. Имаше в единадесети клас една девойка на име Лили. Косата й беше русозлатиста като царевична свила, в очите й синееше лазур, те бяха тъмносини и дълбоки, като високопланинско езеро. Малката й пухкава устица нежно се усмихваше — гласът й беше гальовен и мек. Тя беше тънка в талията и дългобедрена като млада сърна. Беше добра ученичка, първа по литература в класа, но не блестеше с никакви изключителни способности, както се проявяваше Юлиян например. Той отдавна беше влюбен в нея, а защо? Но кой момък може да каже защо се влюбва в една девойка! Навярно и тя не беше равнодушна към него, но славата му беше толкова голяма, че го правеше да прилича на статуя, а на коя статуя момичетата се признават в любов?
Една привечер през октомври, на излизане от събрание на литературния кръжок двамата изведнъж се оказаха рамо до рамо и, кой знае защо — невероятно сами. Другите бяха побързали да се разотидат — какво общо имаха с диференциалните уравнения и интегралите? Нека двамата се помъчат да намерят общото, това щеше да даде добър повод за закачки и смях.
— Искаш ли да те изпратя? — попита простичко Юлиян.
— Моля ти се — смути се Лили. — Стига това да не ти отнема време! Казват, че ти си бил винаги много зает!
— Глупости! — възнегодува, но не бог знае колко остро Юлиян.
— Не знам! — каза Лили. — Така се приказва за тебе, че винаги си много зает!
— Е! — повдигна рамене Юлиян. — Аз нямам време за карти, за глупави естради и разни журове, където обикновено се подвизават като по правило най-загубените и най-бездарни момчета и момичета. Но за малко хубава музика и за една разходка из парка съм готов да тръгна по всяко време!
— Аз живея оттатък парка, на улица «Росица»! — каза бързо Лили. — През две улици, съвсем наблизо.
— Зная! — усмихна й се Юлиян. — На няколко пъти съм те виждал, когато излизаш от къщи.
— Нима? — съвсем искрено се учуди Лили.
— Вашата къща е до клона на банката, а аз ходя понякога там, за да измолвам разрешение за абонамент на руски списания и за покупка на някоя много важна книга.
— Тогава ти познаваш и майка ми? — едва не се препъна Лили, макар че на това място плочникът беше съвсем гладък.
Майката на Лили беше директорка на банковия клон.
— Много мила жена! — каза Юлиян. — Изглежда ужасно строга, но аз съм сигурен, че по душа е мека като памук!
Лили беше на противоположно мнение по този въпрос, затова си замълча.
— Хайде да вървим! — предложи Юлиян. — Аз бях решил непременно да се разходя из парка, преди да настъпи време за вечеря.
Той излъга. Паркът не влизаше днес в сметката му, а в гостилницата изобщо нямаше да се вестява, защото беше изчерпал месечния си кредит. Прелиствайки последния номер на «Природа и математика», щеше да утоли глада си с една подсолена кифличка. Комбинацията четене и кифличка беше разкош, нещо като зрял фасул със свински крачета.
Беше хубава есенна вечер, ясна и студена. По смълчаната алея рядко се мяркат минувачи.
— Чудно е какво интересно намираш в тази математика — каза Лили. — Всички се чудим. В литературата има герои, приключения, любов. А в математиката? Само формули!
— Формулите обясняват живота, както литературата, само че по друг начин! — Юлиян се усмихна снизходително: — И безкрайно по-точно и по-обективно! — Сетне продължи: — Те изследват вселената, видима и невидима, разкриват законите на природата, проникват в тайните й!
— Какви тайни! — учуди се Лили. — Нима математиката може да отгадае защо например княгиня Мери се влюбва в Печорин?
— Но тя може да обясни защо княгиня Мери и Печорин са могли да си приказват и да се целуват, без да се разхвърчат из вселената като атоми! — каза Юлиян.
— Как го измисли! — засмя се Лили. После попита: — А може ли да обясни защо звездите са красиви?
— Като нищо! — каза Юлиян.
— Какво говориш? — възкликна Лили.
— Красотата е блясък, а блясъкът си има величина и цвят. Величините са описани в таблица, а цветът ще разбереш от спектралния анализ на звездата. Чудно ли ти е?