— Много! — кимна Лили.
Спряха се на една затулена със стари кестени поляна и Юлиян посочи няколко звезди, които заедно наподобяваха буква «М».
— Знаеш ли как се казва това съзвездие?
Тя поклати глава.
— Касиопея! — каза Юлиян. — Някога си в Етиопия живял цар Цефей със съпругата си царица Касиопея. Виждаш ли — посочи той на Лили — ония три звезди зад Касиопея, които образуват една почти права линия — това е съзвездието Андромеда. И тъй, Цефей и Касиопея са имали дъщеря Андромеда…
Два пъти обиколиха парка от единия му край до другия, докато Персей забелязал най-после прикованата към скалата Андромеда и чудовището Кит, което точило зъби да я изяде. Когато тръгнаха да обикалят парка за трети път, Персей извадил от торбата си отрязаната глава на Медуза, показал я на Кит и Кит се превърнал тутакси в един малък остров от най-обикновен камък. За четвърти път тръгнаха из парка. Персей прегърнал Андромеда и така прегърнати долетели до етиопската столица и кацнали в двореца на опечаления цар Цефей и на примрялата от скръб царица Касиопея. Като разбрали как била спасена дъщеря им, Цефей и Касиопея скочили от радост и дали Андромеда на Персей за жена… Заживели щастливо всички, а когато умрели, боговете ги превърнали на красиви съзвездия… Ето — Юлиян посочи над главата си — до Андромеда е Персей, нейният спасител и възлюбен. Хубава ли е легендата, Лили?
— Харесва ми! — каза Лили и потръпна.
— Защо потръпваш, Лили?
— Студено ми е — каза тя.
Чак сега Юлиян забеляза, че тя е по костюмче, а пък беше есенна вечер, духаше студен вятър откъм Дунавската низина.
— Аз съм за пребиване! — тюхна се Юлиян. — Самоустроил съм се като мръсен еснаф под шлифера си и не виждам, че ти зъзнеш от студ!
Той разкопча шлифера си и загърна раменете й с едната му половина. За да може да стори това, трябваше да я прегърне с едната си ръка.
— Мислиш ли, че това е редно? — попита тя.
— Кое?
— Дето си ме прегърнал!
— Но другояче не може! — каза той. После на свой ред попита: — Защо да не е редно?
Тя не отговори.
— Хайде ти да си Андромеда — каза Юлиян. — Студеният вятър — това е чудовището Кит, което иска да те изяде. Долитам навреме и те спасявам от Кит.
— Но къде е главата на Медуза, която ти изваждаш от торбата си? — попита тихо Лили.
— Е! — каза Юлиян. — Сега няма никакви Медузи. В епохата на социализма са недопустими такива ужасии!
— Разбира се! — кимна Лили. — Не съобразих.
Вълшебно чувство беше замаяло мозъците им, както стояха притиснати един до друг, че им се стори като наистина да са Андромеда и Персей! Дори усетиха, че истински летят сред мрачините, а наоколо им блещукат и премигват златни звезди. Дали защото се поддадоха на това магическо усещане, той наведе главата си, а тя изправи своята и устните им се срещнаха и сляха, сякаш се бяха търсили кой знае откога…
Поскитаха още из парка, хванати за ръце, и когато попадаха в по-гъста сянка, спираха се и се целуваха пак. Сякаш пиеха от омагьосано вино, което не гасеше жаждата им, а палеше в кръвта им огън.
Най-после наближиха дома на Лили. Лили се спря и каза:
— Тук трябва да си кажем лека нощ!
— Нима няма да се представим на Цефей и Касиопея? — запита Юлиян. — Както са примрели сега от страх поради твоето закъснение, появата ни ще ги ощастливи!
— Цефей е напуснал отдавна Касиопея и не живее с нас. Заминал бил, разправят, в чужбина. А Касиопея е директорка на банка, много е строга и не обича тия неща!
— Но тя така мило ми се усмихва, когато отивам да я моля за някоя и друга рубла!
— Боже мой, как не разбираш, че това са съвсем, съвсем различни работи! — В гласа на Лили прозвуча някаква странна смесица на нежност и уплаха, и на оная ранна женска зрелост, неразбираема и недостъпна и за най-умния младеж. — Не ме поставяй в неудобно положение! — помоли го тя, като притисна плахо и неуверено ръката му до гърдите си.
Авторът си мисли, че в тоя сублимен момент навярно дяволът е бил наблизо и като е чул думите на Лили, рекъл си е: «Почакай, малката, ти искаш да се измъкнеш от ръцете ми, но аз така ще те натопя, че да ми плащаш кървав данък цял живот!»
Юлиян, който най-чистосърдечно искаше да «узакони» дружбата си с Лили пред директорката, по същия чистосърдечен начин си рече: «Защо пък да настоявам, може да я караме и така!» Тези неизказвани на глас думи стоят на устата още от библейски времена и на най-честния мъж в света.
— Е, както искаш! — каза Юлиян.
Тук авторът оставя перото, за да помисли минута-две. Ако Юлиян беше настоял и двамата бяха се «представили» пред строгата директорка, дали съдбата нямаше да го поведе по други пътища, за да не стигне никога нито до ЗПЦМ, нито до къщата на помощника Щерев.