Нещата са от прости по-прости — дъщеричката на управителя е догодина абитуриентка, трябва да я подготвиш по математика. Баста!
Той беше бъбрив, а аз, докато го слушах — всичко слагах на паланци и претеглях. Не ми достигаха една-две тегловни единици.
— От всяка гледна точка предложението е добро, бате Руси, и аз ти благодаря. Отначало помислих, че се «шалиш», както казват по нас, затова се засегнах. Разбира се, приказките за какичките и лелките ги възприемах като една мъжка шега. Благодаря ти за предложението, но не съм в състояние да го приема!
— Защо бе? — тоя път Руси ме изгледа с очи, в които бяха започнали най-после да святкат истински пламъци. — Какво искаш повече бе, от що си недоволен?
— Още не съм професор! — рекох. — Моята такса е с два лева по-ниска от професорската… Не мога да покрия таксата за тази стая. Съжалявам!
— Гледай го ти, гледай го ти! — плесна Руси с ръце.
Бързо осъзнавах колко добрини изпускам, затова и на мен ми стана мъчно.
— Няма как! — на свой ред разперих ръце. — Таксите за подготовка на абитуриенти и кандидат-студенти са определени с разпоредба. Аз не мога да стана закононарушител на никаква цена.
А Руси продължаваше да се чуди:
— Гледай го ти, гледай го ти! Ц-ц-ц!
Дотегна ми туй цъкане, протегнах ръка да си взема довиждане.
— Абе ще преподаваш на момичето половин час повече бре! — Той се изправи от стола си. — Толкова ли не ти стига пипе за такава проста работа! А си математик! Тюх да се не види! Ха-ха-ха!
— Ами ако бащата на момичето не се съгласи с този добавъчен половин час?
Той ме погледна с такъв унищожителен поглед, че насмалко дето не си взех багажа и не хукнах сърдит и възмутен към първия насрещен асансьор!
Машини или звезди
Откакто се помня, баща ми виждаше в мен бъдещ «инженер». Слагам тази дума в кавички, защото с годините той започна да влага в нея все по-широк и донякъде иносказателен смисъл, като че ли бъдещият «инженер» щеше да прави освен машини много други важни неща за обществото. Баща ми мислеше с духовните категории на своето време, а тези категории без друго извисяваха много някои думи и понятия. Употребени в преносен смисъл думи, като например «учител», «ковач» и др. подобни, звучеха като символи на велики неща. Сега на същите символи се гледа като на излезли от обращение пари.
По отношение на думите, които предизвикват символично-романтични представи (инженер, учител, ковач и др.), аз съм на страната на даскал Иван, когото самопровъзгласили се праведници свалиха от председателството на първото в оня край кооперативно стопанство; аз съм и на страната на дядо си поп Евтима, който не се уплаши да изгори разпятието в знак на несъгласие с божието правосъдие. И си мисля, че ако наистина имаше господ, аз щях непременно да му паля всяка неделя по една голяма свещ, за да не допусне душата ми да забрави, че съм учил а, б, в-ето в стародавното горноряховско школо.
За инженерството няма спор: инженерството е математика в действие, а пък действието е първата стихия, на която се кланям. Втората стихия е съзерцанието и на пръв поглед тя изглежда противоположна на действието, но това е заблуда. Времето ни е пълно със заблуди, въведени от два типа грешници — граматикари и народотълкуватели. Всеки, дето може сам да си вдига гащите, дава съвети какво е туй нещо българския език и какво е туй нещо, още по-изплъзващо се от каноническото мислене, наречено българска душевност. Аз си имам свое мнение по тези въпроси, без да бъда, а за велико мое щастие — книжевник. И тъй, като казвам «съзерцание», аз не подразбирам чувството, предизвикващо възклицанието «ах!» и умилителната влага в очите, за която все още пишат някои по-лирични поети. Разбира се, нямам нищо против сантименталното съзерцание, без него не може (все още!), то е като букетче ароматни карамфили върху масичката на влюбено момиче. Върху масичката на Лили например. Но думата не ми е за карамфилите. Думата ми е за такива неща, необичайна за подстриганите по женски момчета, и за момичетата с панталони, които сядат по мъжки. Думата ми е за такива неща например, като откриването на последната галактика във вселената, пред която вече няма «нищо»; или за дяволската загадка на квазерите; пък ако щете — и за такова едно чудновато уравнение, което да разкрива странната гравитация между душите, която поетите наричат «любов». Имам наум такъв вид, съзерцание, което да е достойно за рода человеческаго: уж е «съзерцание», а всъщност е начало на сложни търсения в релативистичната небесна механика и битки сурови за опознаване на Истината.