Сякаш прочел мислите ми, шерифът Портър се обади:
— Можеше и да е по-лошо. Жълтият миризлив бръмбар от Мохаве е застрашен от изчезване биологичен вид. Можеха да кръстят отбора „Миризливите бръмбари“.
— Наляво — казах и той зави на следващото кръстовище.
— Ако Саймън изобщо искаше да се върне тук, щеше да го стори преди четири месеца, когато го пуснаха от затвора във Фолсъм. През октомври и ноември бяхме изпратили допълнителни патрули в квартала на Джесъп.
— Дани каза, че са взели предохранителни мерки в къщата. Сложили по-здрави брави на вратите, монтирали по-добра алармена система.
— Значи Саймън се е изхитрил и е изчакал. Обикновено рано или късно всички се отпускат и свалят гарда. В интерес на истината, след като ракът погуби Карол, не очаквах Саймън да се върне в Пико Мундо.
Преди седемнайсет години, ревнив до побъркване, Саймън Мейкпийс си внушил, че младата му жена му изневерява. И се лъгал.
Убеден, че докато е на работа, в къщата му се вършат греховни неща, той се опитал да разбере от четиригодишния си син името на неканения гост. И тъй като такива гости нямало, Дан не могъл да му каже нищо. Тогава Саймън го хванал за раменете и го разтърсил.
Крехките кости на момчето изпукали. Счупили се две ребра, лявата ключица, лявата и дясната раменни кости, дясната лъчева кост, дясната лакътна кост и костите на дясната му китка.
След като не могъл да изкопчи от сина си името на натрапника, Саймън отвратен го захвърлил и му счупил още дясното бедро, десния пищял и всички костици на дясното му стъпало.
В това време Карол пазарувала в магазина. Когато се върнала, открила Дани сам, в безсъзнание и с кръвоизливи. Острият край на счупената раменна кост стърчал от ръката му.
Уплашен от обвиненията за насилие срещу деца, каквито биха отправили срещу него по съдебен път, Саймън избягал. Давал си сметка, че скоро може да не се радва на свободата.
Тъй като нямало какво да губи, а значи и нямало какво да го спира, той се заклел да отмъсти на мъжа, когото най-много подозирал в прелюбодеяние с жена си. Но тъй като изобщо нямало любовник, той просто извършил поредния си акт на жестокост и насилие.
Люис Холман, с когото Карол се виждала няколко, пъти, преди да се омъжи, бил основният заподозрян на Саймън. Той издебнал Холман, блъснал го с форд експлоръра си и го убил.
В съда твърдял, че намерението му било само да сплаши Холман, а не да го убие. Подобно твърдение противоречало на факта, че след като блъснал с колата жертвата си, той няколко пъти прегазил тялото.
Разкаял се и дори се разплакал. Когато седнал на скамейката на подсъдимия, изобщо не се оправдавал, нито отричал. Няколко пъти се молил в съдебната зала.
Бил осъден за предумишлено убийство, но съдът отхвърлил искането за най-тежко наказание, за каквото настоявало обвинението.
Ако същите съдебни заседатели можеха да се съберат отново в същия състав и отново да гласуват, без съмнение единодушно щяха да одобрят смяната на името на отбора от „Смелите“ на „Гущерите“.
— Завийте надясно — казах на шерифа.
След като бил осъден на лишаване от свобода, Саймън излежал цялата си присъда за предумишлено убийство, извършено с особена жестокост. После бил пуснат да върви където си поиска и да прави каквото си поиска.
Ако наистина се беше върнал в Пико Мундо, той щеше да отвлече сина си.
В писмата, които пишел от затвора, Саймън определял като невярност и предателство развода на Карол и втория й брак. Хората с неговия психологичен профил често стигат до подобна крайност — щом не могат да имат желаната от тях жена, значи никой не трябва да я има.
Ракът отне Карол от Уилбър Джесъп и от Саймън. Но Саймън вероятно още изпитваше желание да накаже мъжа, заел неговото място в сърцето на Карол.
Където и да беше в момента Дани, той със сигурност беше в някое ужасно място.
Макар и да не беше толкова крехък психически и физически както преди седемнайсет години, Дани все пак не можеше да мери силите си със Саймън Мейкпийс. И не беше в състояние да се защити.
— Да минем през Кемпс Енд — предложих аз.
Кемпс Енд е мрачен квартал, където умират всички светли мечти и където по-често се раждат черни сънища. Проблемите с мъртъвците често ме отвеждаха към тези улици.
След като шерифът увеличи скоростта, аз добавих:
— Ако е Саймън, той не би се занимавал с Дани твърде дълго. Дори съм изненадан, че не го е убил в къщата заедно с доктор Джесъп.
— Защо мислиш така?
— Саймън не вярваше, че може да създаде син с вродени дефекти. За него остеогенезис имперфекта означаваше, че Дани е плод на изневярата на Карол.