— И всеки път, когато погледне Дани… — Не беше необходимо шерифът да довършва изречението. Момчето беше голям всезнайко, но въпреки това ми харесваше.
Залязвайки на запад, луната беше станала по-жълта. Скоро може би щеше да придобие оранжев цвят — подобна на тиква-фенер с изрязани очи и уста. Така нетипично за този сезон на годината.
Седма глава
Улични лампи, подредени в равни редици. Лунната светлина огряваше равномерно къщите с изронена мазилка, изкорубени дъски и олющена боя и им придаваше романтичен облик. Някъде изскърца веранда, счупеното стъкло на прозореца на друга къща беше залепено с тиксо.
Докато чаках да ми дойде вдъхновението, шерифът Портър кръстосваше улиците на Кемпс Енд, сякаш беше тръгнал на рутинен патрул.
— След като не работиш в „Грил“ сега, как си прекарваш времето?
— Чета доста.
— Книгите са дар от Бога.
— И размишлявам много повече отпреди.
— Аз го правя само от време на време.
— Понякога и кратките размисли са прекалено мъчителни.
Отпред се появи къща с неокосена морава, до нея — къща с мъртва морава, а моравата пред съседната на нея къща отдавна беше заменена от чакъл.
Явно дърветата в този квартал скоро не бяха докосвани от опитните ръце на градинар. Онова, което не беше унищожено от некадърно подрязване, беше оставено да си расте на воля.
— Иска ми се да вярвах в прераждането — изрекох аз.
— А на мен не. Щом веднъж си се впуснал по пътя на живота, това е достатъчно изпитание. Кажи ми, че съм издържал или съм се провалил, мили боже, но не ме карай да повтарям класа отново.
— Ако в този живот искаме страшно много нещо, което не притежаваме, може би бихме могли да го имаме в следващия.
— Или може би като го нямаме, се примиряваме и се задоволяваме с по-малкото, благодарни сме на съдбата и за онова, което имаме. Може би това е урокът, който трябва да научим.
— Веднъж ми казахте, че господ ни е създал, за да ядем колкото се може повече добра мексиканска храна. И когато се наситим, е време да си вървим.
— Не си спомням да са ми чели подобно нещо в неделното училище. Възможно е да съм изпил две-три бутилки „Негра Модело“, в резултат, на което съм се изпълнил с подобни богословски проникновения.
— Би било невъзможно да се радваш на хубав живот и да избегнеш горчивината в квартал като този.
Пико Мундо е богато градче. Но колкото и да е голямо благополучието, то не е достатъчно да премахне изцяло мизерията и нещастието, а и мързелът не се влияе от възможностите за развитие, които Бог ни предоставя.
Тук-там къщите, с които стопаните можеха да се гордеят, прясно боядисаните стени, правите огради и добре оформените храсти рязко контрастираха със съборетините и разрухата, които бяха характерни за повечето имоти в Кемпс Енд. Всеки оазис на подреденост съществуваше сам за себе си и не внушаваше оптимизъм за бъдещето на общността, а вместо това приличаше на слаб бент, който не можеше да издържа повече под силния напор на хаоса.
Улиците породиха у мен известно вълнение, но макар че от доста време обикаляхме, аз не почувствах Дани и Саймън да са някъде наблизо.
По мое предложение потеглихме към по-приветлив квартал и шерифът каза:
— Тук животът е по-лош и от този в Кемпс Енд. А някои дори са доволни. Мисля си, че жителите на Кемпс Енд биха могли да ни научат на някои неща за щастието.
— Аз съм щастлив и доволен — уверих го.
Той помълча, после отвърна:
— Ти си в душевен мир, синко. Има голяма разлика.
— И каква е тя?
— Ако си спокоен и ако не изпитваш прекалено големи надежди, мирът ще дойде при теб. Той е благодат. Но трябва съзнателно да го избереш.
— Лесно ли е? Просто ей-така да го избереш?
— Решението за избор не винаги се взима лесно.
— Струва ми се, че доста хора са си блъскали главите над това.
— Понякога намираме убежище в нещастието, някакъв странен душевен комфорт.
Той отново замълча, аз също нищо не казах.
— Но каквото и да се случи в живота — продължи Портър, — щастието винаги ни чака и е готово да се притече насреща ни.
— Сър, и това проникновение ли ви дойде след три бутилки „Негра Модело“? Или може би бяха четири?
— Трябва да са били три. Никога не пия четири.
Когато се озовахме в центъра на града, стигнах до извода, че свръхестественият ми магнетизъм в момента не функционира, каквато и да беше причината. Може би трябваше аз да шофирам. Може би шокът от тейзъра временно беше прекъснал захранването на свръхестествените ми способности.
Или може би Дани вече беше мъртъв и подсъзнателно аз не исках да стигна при него, за да не намеря жестоко обезобразения му труп.