Не очаквах думата „мило“ да разтопи сърцето ми, но ето, че стана.
— Фирмата, която ползвах, ти дава възможност да си насрочиш час с момиче, което харесваш. За следващия разговор, де.
— И това момиче беше Датура.
— Да. Когато за втори път разговарях с нея, разбрах, че страшно много си пада по свръхестественото, духовете и други подобни паранормални явления.
Сгънах ножа и го прибрах в раницата.
— Тя беше чела хиляди книги на тази тематика, посетила бе не една и две обитавани от духове къщи. Вълнуват я всякакви паранормални феномени.
Заобиколих зад него и коленичих на пода.
— Какво правиш? — попита ме той притеснен.
— Нищо, успокой се. Само изучавам ситуацията. Разкажи ми повече за Датура.
— Това е най-трудната част, Од.
— Знам. Няма нищо, опитай.
Гласът му стана още по-тих:
— Ами… когато й се обадих за трети път, си говорихме предимно за свръхестествени неща — като започнеш от Бермудския триъгълник и свършиш със спонтанното възпламеняване на духовете, които обитават Белия дом. Не знам… не знам защо толкова много исках да я впечатля.
Аз не съм експерт по изработването на бомби и взривни устройства. През живота си се бях натъквал само на една — миналия август, по време на същия инцидент с престрелката в търговския център.
— Искам да кажа — продължи Дани — та тя беше само жена, която говори на мъжете мръсотии за пари. Но за мен беше от значение, че ме харесваше, дори ме мислеше за готин. Затова й казах, че имам приятел, който вижда духове.
Затворих очи.
— В началото не споменах името ти, а и тя не ми повярва. Но след като й разказах няколко истории, толкова необикновени, тя започна да ми вярва.
Бомбата при търговския център представляваше камион, натъпкан със стотици килограми експлозив. Детонаторът беше доста грубо изработен.
— Разговорите ни бяха толкова забавни. А после тя стори нещо много сладко. Поне на мен ми се струваше сладко. Започна сама да ми се обажда и това на мен вече не ми струваше нищо.
Отворих очи и огледах пакета на гърба на стола на Дани. Устройството беше доста по-сложно от камиона-бомба. Предназначено беше да ме затрудни.
— Не винаги говорехме за теб — добави Дани. — Сега разбирам, че е било трик. Не е искала да се досетя.
Внимателно, за да не наклоня нивелира, аз проследих с пръст червената жица, а после жълтата и зелената.
— Но след известно време — продължи той — вече не ми остана какво да й разказвам за теб… освен оная работа с търговския център миналата година. Инцидентът се разчу из цялата страна, беше отразен във всички вестници и по всички телевизии. Тя веднага се сети за името й.
Черна жица, синя жица, бяла, отново червена… Нито видът им, нито усещането при опипването с върха на пръстите задейства моето шесто чувство.
— Много съжалявам, Од. Много, много съжалявам. Аз те предадох.
— Не е било за пари, а заради любов. Различно е — отвърнах аз.
— Аз не я обичам.
— Добре, не заради любов, а заради надежда за любов.
Объркан от заплетените жици, аз отново се върнах пред стола.
Дани разтърка дясната си китка, около която изолиращата лента беше затегната и залепена толкова здраво, че кожата му се беше зачервила.
— Заради надежда за любов — повторих аз. — Кой приятел би те съдил за подобно нещо?
Очите му се напълниха със сълзи.
— Виж, на нас не ни е писано да си отидем от този свят в някакво долнопробно казино. Ако ни е съдено да умрем в хотел, по-добре да наемем апартамент в хотел с пет звезди. А, какво ще кажеш?
Той кимна.
Пъхнах раницата между преобърнатите от земетресението мебели, където едва ли щяха да я открият, и казах:
— Знам защо са те довели тук. Ако Датура мисли, че мога да викам духове, тя е избрала това място, защото предполага, че тука ги има доста. Но защо точно през отводнителните тунели?
— Тя е психопат, Од. По телефона изобщо не го разбрах. Или може би не съм искал да го приема, докато… флиртувах с нея. По дяволите, толкова съм жалък. Както и да е, тя е умопобъркана, луда, но не и глупава. Смахната кучка. Искаше да ме доведе в „Панаминт“ по необикновен маршрут. Такъв, който би поставил на сериозно изпитание твоя психически магнетизъм, за да се увери тя, че действа. При нея има и нещо друго…
Колебанието му ми подсказа, че едва ли ще чуя нещо приятно. Например, че Датура е пеела в църковен хор или че е изпекла любимия ми кейк.
— Тя иска да й покажеш духовете. Мисли си, че можеш да ги викаш и да ги накараш да говорят. Не съм й казвал нищо такова, но тя си е внушила, че е така. Иска и още нещо от теб. Не знам защо… — Той се замисли и поклати глава. — Но имам предчувствието, че иска да те убие.