Върху седалките на столовете бяха постлани чисти бели чаршафи.
Нощните шкафчета бяха подредени под големия панорамен прозорец. На всяко от тях беше сложена голяма черна ваза и във всяка ваза имаше по две-три дузини червени рози, които или изобщо не миришеха, или ароматът им не можеше да се усети заради свещите.
Тя бе любителка на драмата и блясъка и носеше със себе си тези удобства дори когато отиваше в пустинята. Като европейска принцеса на посещение в Африка в епохата на колониализма, устроила си пикник върху персийския килим, постлан направо в саваната.
Вперила поглед през прозореца, с гръб към мен, когато влязох в стаята, стоеше жена в прилепнал черен кожен панталон и с черна блуза. Беше висока метър и шейсет и пет, имаше гъста и лъскава платиненоруса коса, късо подстригана.
— Остават ми още почти три часа до залез слънце — казах аз.
Тя нито подскочи от изненада, нито се обърна към мен. Продължи да гледа наближаващата буря и отговори:
— Значи все пак не ме разочарова напълно.
На живо гласът й не беше по-малко сексапилен и прелъстителен, отколкото по телефона.
— Чудако Томас, знаеш ли кой е бил най-великият магьосник в историята, кой е призовавал духовете и е умеел да се възползва от тях по-добре от всички останали?
— Ти? — стрелях напосоки аз.
— Мойсей. Той е тайното име на Бог, с което е могъл да победи фараона и да накара морето да се отмести.
— Мойсей магьосникът. Сигурно си ходила на някое доста странно неделно училище.
— Червени свещи в червени чаши.
— Знаеш как да лагеруваш със стил.
— Какво постигат те?
— Светлина? — предположих отново.
— Победа — поправи ме тя. — Жълти свещи в жълти чаши — те какво постигат?
— Този път вече трябва да позная. Светлина?
— Пари.
Застанала с гръб към мен, с помощта на своята загадъчност и воля тя се опитваше да ме накара да отида до прозореца.
Решен да не играя по свирката й, аз отвърнах:
— Победа и пари. Е, има един проблем. Винаги паля само бели свещи.
— Бели свещи в бели чаши се палят за мир. Аз никога не ги използвам.
Макар и да нямах намерение да й се подчинявам и да отида до прозореца, аз се приближих до масата, която беше между двама ни. Освен свещи на нея бяха поставени още няколко предмета, единият от които приличаше на дистанционно управление.
— Винаги спя със сол между дюшека и чаршафа — добави тя, — а над леглото ми виси стрък от петолистник.
— Напоследък не спя много — казах. — Но съм чувал, че това важи за повечето хора, когато остареят.
Най-накрая тя се отвърна от прозореца и ме погледна.
Беше ослепителна. В митологията сукубата е демон с женски облик, който се съвкуплява с мъжете, за да краде душите им. Датура имаше лице и тяло, подходящи за същите демонични цели.
Осанката и нагласата й бяха на уверена в себе си жена, която е наясно, че пленява мъжките сърца с красотата си.
Бих й се възхищавал, както бих се възхищавал на бронзова статуя с идеални пропорции на каквото и да е същество — жена, вълк или… кон. Но в случая бронзът притежаваше способност да разпалва страсти в душите. При една скулптура качеството на изработването определя разликата между обикновения майсторлък и изкуството. При една жена разликата между чистата еротична власт и красотата е тази, която омайва мъжа и го прави смирен и покорен.
Красотата, която краде сърцата, често не е напълно съвършена. Тя предполага грациозност, чар и мило поведение, поради което предизвиква у насрещната страна повече нежност, отколкото плътска похотливост.
Пронизващите сини очи, с тяхната директност и настойчивост, бяха създадени, за да примамват с екстаз и върховна наслада, но погледът й беше прекалено остър, за да те развълнува, не като метафоричната стрела, пронизала сърцето, а по-скоро като резбарски нож за дялане, който опитва материята на твърдост, преди да се забие в нея.
— Свещите ухаят приятно — отбелязах аз, за да й дам да разбере, че нито съм загубил ума и дума, нито устата ми е пресъхнала.
— „Клио-Мей“ са.
— Коя е тя?
— Наистина ли се отнасяш толкова пренебрежително към тези неща, чудако Томас? Или само се преструваш и далеч не си толкова простодушен?
— Отнасям се с пренебрежение — уверих я аз. — Не само към петолистника и „Клио-Мей“. Не ме интересуват много неща, цели области от човешкото познание. Не се гордея с това, но е самата истина.
Тя държеше чаша червено вино. Вдигна я към устните си и бавно отпи, задържа глътката в устата си, за да усети вкуса, преглътна и същевременно се вгледа в мен.
— Свещите са с аромат на „Клио-Мей“ — каза тя. — Миризмата на „Клио-Мей“ подтиква мъжете да се влюбват и да се подчиняват на тази, която запали свещите. — Посочи бутилката вино и още една чаша на масата. — Ще ми правиш ли компания?