Тя гордо закрачи из стаята, като отпиваше от виното и от време на време се спираше да помирише розите. Често се протягаше като котка, пъргаво и изящно, любувайки се на своята хубост. Независимо дали се движеше, или стоеше на едно място, беше отметнала главата нагоре и гледаше играта на сенките от пламъците на свещите върху тавана. И говореше ли говореше:
— В Сан Франциско има една жена, която се издига над земята, когато пее. Само избрани могат да я видят по време на слънцестоенето в навечерието на Хелоуин. Но аз съм сигурна, че си бил там и знаеш името й.
— Никога не сме се срещали — уверих я.
— В Савана има къща, наследена от необикновена млада жена. Чичо й я е завещал, като оставил и дневник, в който описал как е убил деветнайсет деца и ги е заровил в мазето си. Знаел е, че тя ще го разбере и няма да разкрие престъпленията му на полицията, въпреки че вече бил мъртъв. Ти без съмнение си посещавал това място неведнъж.
— Аз не пътувам никъде — отговорих.
— Мен са ме канили няколко пъти. Ако планетите се намират в подходящо съчетание и гостите са подходящи, можеш да чуеш как мъртвите говорят от гробовете си. Гласовете им се разнасят навсякъде от стените и от пода. Погубените деца молят да им върнат живота. Сякаш не знаят, че са мъртви, плачат да ги пуснат. Преживяването е покъртително, както много добре знаеш.
Андре продължаваше да стои, а Робърт да седи. Първият гледаше бурята, а вторият — свещите, вероятно хипнотизиран от гласа на Датура. Досега никой от тях не беше промълвил и дума. Бяха необичайно мълчаливи мъже и необичайно спокойни. Тя се приближи до стола ми, наведе се към мен и извади медальон — червен камък, може би рубин, във формата на капка и с размерите на костилка от праскова.
— Хванала съм трийсет в тази — каза тя.
— Спомена го по телефона. Трийсет… трийсет нещо си в амулет.
— Знаеш какво ти казах. Трийсет ти бон анж.
— Предполагам, че ти е отнело доста време. Да събереш трийсет.
— Можеш да ги видиш тук. — Тя приближи камъка до очите ми. — Другите не могат, но съм сигурна, че ти можеш.
— Има някакви симпатични малки неща — казах.
— Твоето престорено невежество би заблудило повечето хора, но не и мен. С трийсет аз съм непобедима.
— Спомена го вече. Убеден съм, че да си непобедима е доста успокояващо за теб.
— Трябва ми още един ти бон анж, но трябва да е специален. Трябва да е твоят.
— Поласкан съм.
— Както знаеш, мога да го взема по два начина — заяви тя и напъха медальона между гърдите си. После си наля още вино. — Мога да го взема от теб чрез воден ритуал. Това е безболезненият метод.
— Радвам се да го чуя.
— Или Андре и Робърт ще те накарат насила да глътнеш камъка. После ще те изкормя като риба и ще го извадя от още топлия ти корем, докато ти умираш.
Дори нейните два коня да бяха чули думите й, те изобщо не се изненадаха. Останаха спокойни и неподвижни като готови за скок змии.
Датура взе чашата с вино, тръгна към розите и добави:
— Ако ми покажеш духовете, ще отнема твоя ти бон анж чрез воден ритуал. Но ако продължиш да се правиш на луд, този ден ще ти е последният. Ще изпиташ болка, каквато малцина са имали нещастието да ги сполети.
Трийсет и трета глава
Светът се беше побъркал. Преди двайсет години можеха да се намерят хора, готови да спорят за това. Но ако в днешно време някой го оспори, само ще докаже, че живее в заблуда.
В побъркания свят личности като Датура се издигат до самия връх, каймака на умопомрачените. Издигат се не по заслуги и достойнство, а чрез силата на тяхната воля.
Когато дадени сили в обществото агитират за отхвърлянето и отмяната на някоя вековна истина, тогава тези, които я отхвърлят, се стремят към утвърждаването на тяхната истина. Тези псевдоистини едва ли някога ще се приближат и на йота до Истината; те ще си останат само сбор от субективни предпочитания и предразсъдъци.
Колкото е по-плитка една ценностна система, толкова по-ревностно я прегръщат нейните поклонници. Най-гръмогласните и най-фанатизираните са тези, устоите на чиято вяра са разклатени.
За мен да вземеш нечий ти бон анж — каквото и да значеше това — като накараш някого насила да глътне камък, а после да разпориш корема му и да вземеш камъка, е доказателство, че тази, в чиято глава се раждат подобни идеи, е фанатичка, душевно неуравновесена, не се ръководи от традиционната хуманна западна философия и не става за конкурса Мис Америка.