Когато станал на четирийсет — което биографите също подробно отразяват — Елвис бил измъчван от мисълта, че съвсем загърбил заръките на майка си и че тя щяла да се срамува от него, задето започнал да употребява наркотици и станал арогантен и прекалено самоуверен.
Умрял на четирийсет и две, Елвис и днес продължава да блуждае, защото се страхува от това, което и най-много желае: да види Гладис Пресли. Не любовта на този свят го задържа, както преди си мислех. Той знае, че майка му го обича и ще го прегърне без нито една дума на укор. Но Елвис се срамува, че е станал най-известната звезда на този свят — но не и човекът, който тя е искала и се е надявала да бъде.
В света, в който му предстои да се пренесе, радостта й от срещата им ще е безгранична, но той страда от угризението, че не е достоен за нейното присъствие, защото е уверен, че сега тя се намира в присъствието само на светци.
Изложих му тази теория през моята предпоследна нощ в апартамента на Сторми.
Когато свърших, очите му се насълзиха и той ги затвори. Когато накрая отново ме погледна, протегна се и взе дланта ми в своите.
Разбрах, че именно заради това блуждае. Моят анализ обаче не е достатъчен, да го убеди, че страхът му от връщането на сина при майката е неоправдан. Понякога е упорит като стар рокер.
Решението ми да напусна Пико Мундо поне за известно време доведе до разрешаването на друга мистерия, свързана с Елвис. Той обитава този град не защото има някакво значение за него, а защото аз живея тук. Той вярва, че рано или късно ще послужа като мост, който да го отведе у дома, при майка му.
Следователно той иска да дойде с мен, към следващия етап от пътуването ми. Едва ли бих могъл да му попреча, а и нямам причина да го отхвърлям.
Забавлявам се при мисълта как Краля на рокендрола обитава манастир. Монасите сигурно ще бъдат добри с него, а съм сигурен, че и той ще е добър с тях.
Тази нощ, в която пиша тези редове, ще е последната ми в Пико Мундо. Ще я прекарам с приятелите си.
Този град, в който е минал целият ми живот досега, ще ми липсва много. Трудно ще ми е да го оставя. Ще ми липсват улиците, шумовете и миризмите. Винаги ще си спомням пустинните светлини и сенки, които придават известна загадъчност на Пико Мундо и неговите околности.
Ала много по-трудно ще ми е да изоставя приятелите си. Не притежавам нищо друго освен тях. И надежда.
Не знам какво още ме чака в този свят, но знам, че Сторми ме чака в следващия. Затова приемам света не толкова мрачен, колкото е в действителност.
Въпреки всичко и всички аз избрах живота. А сега — напред.
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Индианците панаминт от семейството на шошоните-команчи не притежават казино в Калифорния. Ако спа хотел „Панаминт“ наистина беше тяхна собственост, там нямаше да се случи никаква катастрофа и аз нямаше да имам сюжет за книгата.
ДК.