Едва сдържайки негодуванието си, главният редактор на „Една вечер“ рече:
— Здравейте, другарю Барсук. Какво правите на стълбите?
— Дишам чист въздух — невинно отвърна рибният редактор.
— Чудна работа.
— Нищо чудно няма. Площадката си е моя и си дишам. А вие какво правите тук, другарю Икапидзе?
— И аз дишам чист въздух.
— Ами дишайте си го у вас. На четвъртия етаж.
— Ох, другарю Барсук — проникновено рече „Една вечер“, — май че ще ни се наложи да се срещнем в Комисията за партиен контрол.
— Моля ви се, другарю Икапидзе. На вашите услуги. Членска карта номер 1 293 562
— Знам — простена „Една вечер“, — че причаквате тук нашите челюскинци.
— Челюскинците не са ваши, а са общи — хладнокръвно отвърна „На риболов“.
— Аха, общи значи!
И редакторите започнаха да се приближават един към друг заплашително.
В това време отдолу заръмжаха мотори, дочуха се виковете на тълпата и осветеният асансьор спря на третия етаж. На площадката излязоха героите. Рибната служителка в асансьора извърши пъкленото си дело.
„Една вечер“ се хвърли напред, но безсрамният Барсук зае позиция и с мълниеносна бързина започна да каканиже:
— Позволете ми, скъпи другари, в този знаменателен миг…
Каузата на четвъртия етаж изглеждаше загубена. Хитрият Барсук говореше за неразривната връзка на рибния отрасъл с Арктика и за огромната роля, която е изиграл вестник „На риболов“ при спасяването на челюскинците. Докато Барсук действаше, „Една вечер“ нетърпеливо пристъпваше от крак на крак като кон. И щом врагът завърши приветственото си слово, другарят Икапидзе окачи на лицето си гостоприемна усмивка и ловко пое инициативата.
— А сега, скъпи гости — рече той, като отстрани с рамо съперника, — ви каним да се почерпим на четвъртия етаж. Моля, нагоре. Оттук, моля. Какво стоите така, другарю Барсук? Не, пардон, пуснете ме да мина, ако обичате. Насам, насам, скъпи гости. Няма да откажете… така да се каже, една почерпка…
И като сръга с острото си коляно секретаря на „Риболова“, който самоотвержено напираше да легне на стълбите и да прегради пътя с тялото си, той поведе челюскинците след себе си.
Мечтаните гости, уморено усмихнати, вдишвайки със страх пикантните миризми, се насочиха към редакцията на вечерния вестник.
В мълниеносна и незабелязана почти от никого учтива схватка пъргавият Барсук все пак успя да отвлече и да натика в бърлогата си двама герои и осем челюскинци със семействата им.
Забелязаха това чак като седнаха на отрупаните маси. Успокояваше ги обаче радостният факт, че отчаяният Василий Александрович по пожарната стълба достави на четвъртия етаж още трима челюскинци: двама моряци първи ранг и огняря с жена му и двете му дребни дечица. По пътя, докато се катерели покрай прозореца на третия етаж, рибните сътрудници с викове „Заповядайте, добре сте ни дошли!“ ги дърпали за краката и дори се опитали да бутнат в бездната Василий Александрович. Поне той го твърдеше.
А нататък всичко мина добре и дори отлично. Лееха се речи, само дето не се ронеха сълзи от радост, гледаха героите с ококорени очи, молеха ги да си хапнат поне малко, ама поне една хапчица. И добрите герои ядяха, за да не обидят домакините. Изглежда, нещата вървяха добре и на третия етаж. Оттам се носеше такова свръхмощно ура, като че ли цял армейски корпус тръгва в атака.
След речите потекоха спомени, смяха се, пяха, радваха се. С една дума, както се казва, вечерта се проточи много след полунощ.
И така, много след полунощ двамата редактори се срещнаха на площадката между третия и четвъртия етаж. В косата им се бяха заплели разноцветни конфети. От петлицата на Барсук висеше бивша чаена роза, кой знае защо с аромат на портвайн, а Икапидзе си вееше пред разгорещеното си лице зелена опашка от репичка. Физиономиите им сияеха. Срещата в Комисията по партиен контрол отдавна беше забравена. Имаха си по-важна работа.
— Значи така — редеше Икапидзе, като непрекъснато се накланяше с цялото си тяло напред, — ние ви даваме Водопянов, а вие… вие ни да-ва-те Молоков.
— Да ви дадем Молоков ли? Сигурно нещо се шегувате. Че Молоков, ако нямате нищо против, е спасил 39 души!
— Ами Водопянов?
— Какво Водопянов?
— Ами Водопянов, ако искате да знаете, е прелетял от Хабаровск шест хиляди километра! Да не би да ви е зле!
— Вярно, така е. Добре де. Така да бъде. Ние ви даваме Молоков, а вие ни давате Водопянов, единия огняр с децата и брата на капитан Воронин.
— А може би трябва да ви дадем и самия Воронин? — попита с ирония Барсук.
— Не, извинете! Гледайте какво ви даваме за Воронин: Слепньов със съпругата му, двама моряци първи клас и една жена на научен работник.