— Ами Доронин?
— Какво Доронин?
— Как какво? Доронин долетя от Хабаровск с неотоплена машина. Това да не ви е разходка до Воробьови гори?
— Не съм казал такова нещо.
— В такъв случай за Доронин искаме Копусов, писателя Семьонов, двамата дърводелци, един геодезист, боцмана, художника Федя Решетников, малката Карина и специалния кореспондент на „Правда“ Хват.
— Да не сте полудели! Че откъде да ви намеря момиченцето? Та тя е още дете! Сега спи!
Двамата трогателни добряци още дълго се пазариха. А размяната отдавна вече ставаше и без тях. Водеха героите ту долу, ту горе и вече въобще не можеше да се разбере коя редакция къде е.
Нощта беше топла и на улицата под полярното сияние на звездите пред входа на двете редакции огромна тълпа момчета чакаше героите в пълно мълчание.
1934 година