Като се отървали от човекоядеца, моряците продължили плаването. Вятърът бил попътен. След много дни пътуване те излезли най-сетне на суша. Оказало се, че са в пристанището на града Бантам.
Слезли в града — да си подновят и обогатят припасите. После потеглили пак. Стигнали в Батавия, дето корабоначалникът имал жена и дъщеря. Те го посрещнали радостно: от дълго време не го били виждали.
Като отвел Абулфауарис у дома си, той го представил на домашните си и им казал:
— Тоя момък е мой роб, но е много умен и учен. Аз го ценя високо. Недейте се отнася към него като към слуга.
За късо време робът спечелил доверието на всички в къщата. Корабоначалникът го направил управител на своите имоти. Обикнал го много. И жена му го обикнала.
Като минали няколко месеца, Дехауш казал на Абулфауарис:
— Ти си забелязал, че те обичам повече от син. Искам да ти покажа с нещо своята голяма обич. Нали познаваш дъщеря ми Факриниса? Намислил съм да те оженя за нея. Какво ще кажеш?
— Господарю — рекъл момъкът, — много ти благодаря за високата чест. Но никак не знам дали дъщеря ти би се съгласила да стане моя съпруга.
— О, за това не се безпокой! Доколкото съм забелязал, тя, изглежда, те харесва.
— Само че има и друго. Аз съм мохамеданин, а ти и дъщеря ти сте езичници.
— И това е лесна работа. Отдавна съм намислил да се помохамеданча. И дъщеря ми ще стане мохамеданка.
След тия думи Абулфауарис не можел вече нищо да каже, без да оскърби господаря си. Да се ожени за дъщеря му — значело да му върнат свободата и да го направят много богат наследник. Но все пак не му се искало да се жени. Откак станали неприятностите между него и Канзада, страх го било и да помисли за женитба. От друга страна, някакъв вътрешен глас му казвал, че Факриниса не е жена като за него.
Ала той не рекъл нищо. Бащата отишъл при жена си и дъщеря си и им съобщил, че ще омъжи Факриниса за домоуправителя.
Цялото семейство приело мохамеданската вяра.
Малко преди сватбата Факриниса повикала момъка насаме и му казал:
— Абулфауарис, искаш ли да ми направиш една голяма услуга?
— На драго сърце — отговорил момъкът.
— Чуй ме тогава! Аз обичам сина на един търговец от нашия град. И той ме обича. Много пъти ме е искал за жена, но баща ми все не се е съгласявал, тъй като момъкът е от семейство, което се мрази с нашето. Ти ще се ожениш за мене. Още на другия ден ще намериш някоя причина да се престориш на ядосан и да ме оставиш. Ще кажеш това на баща ми. Като минат няколко дена, той ще настои да ме прибереш отново: за него ще бъде позор дъщеря му да бъде напусната от мъжа си. Ти ще се съгласиш да ме прибереш. Но затова ще трябва предварително друг да се ожени за мене: такъв е мюсюлманският обичай. Ще отидеш при оня момък, за когото ти казах, и ще му предложиш да ме вземе.
Абулфауарис рекъл:
— Всичко това е много добре за тебе. Но как ще погледне баща ти? Той ще се изненада и ще ме укори. Па и ще има право. Аз му дължа твърде много.
— За това не се безпокой! — рекла момата. — Направи, както ти казвам, па остави другото на мене!
Факриниса отишла при баща си и му обадила, че годеникът й бърза със сватбата. И сам Абулфауарис му казал същото. Сватбата станала.
Но няколко дена след това младоженецът изпъдил булката. Баща й отишъл да му иска обяснения.
Абулфауарис рекъл:
— Дехауш, мой тъсте. Ти ми даде за жена своята дъщеря и ми каза, че ме обичала. Аз повярвах това, макар че се боех да не би да излезе друго. Ти ме увери в нейната обич. Но днес узнах, че тя обичала тайно един момък — не знам кой е той. Мога ли да имам за съпруга жена, която копнее по другиго? Това ще бъде жестоко от моя страна. Не искам да причиня такава мъка на дъщеря ти. От почит към тебе не бива да го правя.
Тъстът се изсмял.
— С жените — рекъл — не бива да бъдем толкова изтънчени. Бъди уверен, че след време тя ще те обикне малко по малко. Прибери я. Бива ли да се каже, че Дехаушовата дъщеря е напусната? Прибери я: няма да се каеш!
Абулфауарис отговорил:
— Мене ако питаш, аз не бих я напускал. Да ти призная, не мога да живея без нея. Но аз гледах да постъпя справедливо. Щом и ти твърдиш, че ще ме обикне, на драго сърце ще я прибера, стига преди това да я вземе някой момък, който после да я напусне.
— Поразходи се по пазара, зетко! Все ще намериш някого.
Абулфауарис намерил оня момък, когото му била посочила Факриниса. В присъствието на помощника на съдията и на самия Абулфауарис двамата млади се венчали.
Но нито на другия ден, нито на третия, нито пък на четвъртия мъжът не изпъдил жена си.
Абулфауарис се престорил на много натъжен.
Той отишъл при Дехауш и му казал:
— Знаеш ли от какво се боя? Страх ме е, че оня, който се ожени за Факриниса, ще излезе същият, когото тя е обичала. Четири дена има, откак са оженени, а той още не я напуска. Кажи ми какво да правя!