Шести ден от пътуването
I
Малкият обущар и просякинята Яна
Хлапич стана в ранни зори, защото знаеше, че го чака работа. Но бащата и майката на Мишко вече бяха на работа из полето. Никой не може да стане по-рано от селянина.
И така Хлапич стана, плесна с ръце и викна на децата:
— Тука цървулите, стига сън!
Децата станаха. Всички бяха рошави и топли като птици от гнездо.
Тозчас пред Хлапич се струпа цяла камара цървули.
— Здравата трябва да се работи — помисли Хлапич.
Слънцето се вдигна. Хлапич се настани пред къщата на сянка да работи.
И като почна, вече не мислеше за нищо освен за работата си.
Гита не обичаше дори да гледа, като се работи сериозно, затова веднага остави Хлапич и отиде със селските момиченца да прескачат платното, което белеха жените на тревата. Разбира се, че Гита скачаше по-добре от другите момиченца, щом в цирка и без това нищо друго не бе правила. Прескочи три реда платно и падна в платното на съседката. Но за щастие съседката не беше вкъщи да види.
И така Хлапич работеше, а Гита си играеше.
През селото минаваше просякинята Яна.
Като наближи Хлапич, се зачуди какъв е този малък опънчар с високи ботуши, дето е подхванал занаят в селото.
Просякинята Яна попита Хлапич:
— Ще закърпиш ли на старата сиромахкиня Яна цървулите?
— Как да не закърпя, мен и без това ме праща царят да вървя по тази земя и където трябва да се помогне, да помогна — отвърна Хлапич.
— Ако е така, тогава трябва повече такива като теб да минават по тази земя — каза просякинята.
— Търсиха повече такива, но никой не рачи да тръгне по такава работа освен чирака Хлапич. А това съм аз!
Разбира се, всичко това не беше истина. Но изглеждаше като истина и старата просякиня се усмихна.
После Хлапич взе да кърпи цървулите на старата Яна.
А Яна седеше и разказваше на Хлапич какво има по три села, защото тя ходеше от село на село.
— Синко, пътувай само денем — каза тя, когато Хлапич й каза, че още днес ще продължи. — Миналата нощ се случи беда в гората зад селото. Хванали човек, който отивал със стока на панаир, никой не знае дали е жив, или мъртъв този човек, а злосторниците побягнали с колата.
Това не му хареса на Хлапич. Който пътува, не обича да слуша, че е станало нещастие с пътници. Но старата Яна разказваше така. А всичко, което разказваше Яна, беше чиста истина, защото тя минаваше навсякъде и всичко знаеше.
II
На панаир
Като мина пладне, Хлапич каза на Гита:
— Време е да вървим. Още много път има пред нас. Трябва да потърсим господаря ти.
— Хлапич — каза Гита, — аз размислих. Вече не отивам при моя господар.
Като чу това, Хлапич се зарадва като никога досега в пътуването си. Той много добре знаеше, че това ще бъде за него голяма грижа, но поне няма да е сам из пътя.
След това Гита и Хлапич се простиха с Мишко и неговия брат, благодариха на родителите им и си продължиха пътя.
Вървяха здравата, та скоро пристигнаха в един голям град.
Този град беше толкова голям, че имаше една голяма църква с две камбанарии и десет малки църкви с по една камбанария, имаше стотина улици, а по всяка улица вървяха хора като мравки. Всяка улица имаше по четири ъгъла, а на всеки ъгъл стояха двама стражари.
Такъв голям беше този град.
Но Хлапич и Гита не трябваше да изминават всичките стотина улици, а само една, защото веднага дойдоха до един голям площад.
Тъкмо на него беше панаирът.
На панаира имаше около двеста палатки, малки и големи. Продаваха се червени кърпи и черни палта, сини тенджери и жълти пъпеши.
Биеха тъпани и свиреха свирки, защото се продаваха и много играчки.
— Ай, колко е хубаво и весело всичко тука! — каза Гита. — Да останем малко!
„Ето ти на̀ — помисли Хлапич, — аз си знаех, че тя ще каже това, като види панаира.“
Не искаше да обижда Гита, та рече на глас:
— Не е разумно да останем на панаира.
— Защо не? — попита Гита.
— Затова защото тук може да е майстор Мърконя. Досега той никога не е ходил на панаири. Но тъкмо няколко дни преди да си отида, каза: „Щом стане първият панаир, ще отида на него. Мен няма само беди да ме сполетяват на панаира.“
— А защо би го сполетяла беда на панаира? — попита Гита.
— Не знам, но той винаги говореше, че цялото му зло е от панаир.
После Хлапич каза:
— Не е разумно да останем. Тук може да е майстор Мърконя. А може тук да е и черният човек. А може пък да е и твоят господар от цирка.
Гита се ядоса и каза:
— Защо пък всички те трябва да са точно тук?
— Затова защото тук има много хора, а където има много хора, там може да бъде всеки — отвърна Хлапич.