И така, Хлапич, Гита и Бундаш се мушнаха бързо под яслата. Под коня имаше слама. Хлапич повдигна сламата с ръце пред яслата, за да не може никой да ги види.
В това време в конюшнята влязоха двама души.
III
Нова опасност
„О, боже, кой иде“ — шепнеха Хлапич и Гита. Те клечаха под сламата и надничаха през нея. Мълчаха като мишки, само сърцата им биеха силно.
А когато онези двама души дойдоха под лампата и когато Гита и Хлапич ги познаха, тогава ги обзе още по-голям страх.
Тези двама души бяха господарят на цирка и черният човек.
„Откъде се познават и какво правят толкова късно в конюшнята?“ — помислиха Гита и Хлапич и все повече им се свиваха сърцата.
Но кой можеше да си представи каква нова опасност заплашва сега Хлапич и Гита! Черният човек и господарят на цирка тръгнаха право към врания кон и дойдоха толкова близо до Хлапич и Гита, че ги делеше само шепа слама.
Как само мълчаха сега Гита и Хлапич! Така тихо дишаха, че и сламка не шукна покрай тях.
— Бундаш, драги Бундаш! Недей да лаеш! — шепнеше Хлапич в ухото на Бундаш и плътно го прегърна, защото усети, че Бундаш се дръпна, като позна черния човек. А Бундаш беше добър като добър ден и като усети, че ръцете на Хлапич треперят, млъкна като мъртъв.
Сега черният човек и господарят на цирка почнаха да разговарят.
IV
Двама опаки хора
Ако Хлапич не беше така беден, сигурно никога не би видял отблизо двама такива опаки хора, каквито сега трябваше да гледа и слуша. За щастие на света има толкова малко опаки хора, колкото малко има празни зърна боб в паницата, та и в онзи край по това време живееха само тези двама опаки хора. Но Хлапич беше бедно дете, а бедните деца опознават целия свят.
Да не беше Хлапич толкова беден, сигурно нямаше сега да клечи среднощ под яслата, нито щеше да слуша страшния разговор на черния човек и господаря на цирка.
— Утре отивам с цирка през седем града в осмия — рече господарят на цирка. — Погледни как съм нагласил врания кон! Като му сложиш коприна, ремъци и седло, сигурно никой няма да го познае, не се бой.
— Аз не се боя, защото знам, че ти си по-мъдър от лисицата в планината — отвърна черният човек. — Но сега ми брой суха пара за коня, защото не беше лесно да се докопам до него.
— Ще ти броя парата — каза господарят, — но преди това ми кажи къде е сега онзи човек, на когото бе враният кон?
— От него не се бой! Той е в гората, където гората е най-гъста. Вързан е с три въжета за най-здравия дъб. Сигурно няма да избяга, щом аз съм го вързал, нито ще иде скоро на панаир.
Това рече черният човек и се засмя така страшно, както се смеят опаките хора, когато говорят опаки неща.
Тогава господарят извади тежка кесия и почна да брои златни дукати в ръката на черния човек. Но техните ръце бяха така черни, че и златните дукати в тях почерняха.
— А сега сбогом! Чака ме колата, трябва да продължа, докато е нощ — каза черният човек.
— А къде бързаш така? — попита господарят.
— Нощес, преди да съмне, отиваме за една крава. Пратих вече снощи Гърга да ме чака. Но много не му вярвам — каза черният човек.
— А къде отивате за кравата? — попита господарят.
— Още не съм бил на онова място. Но ми казаха, че къщата е една на пътя, а в къщата няма друг освен жена и дете. Това ще бъде лека работа. Но има още три часа път дотам, защото вървя заобиколно — каза черният човек.
— А как ще намериш къщата, като казваш, че още не си бил там? — попита господарят.
— Лесно ще я намеря. Чух, че е малка, стара и изкърпена и че на нея има голяма синя звезда — отговори черният човек.
След това излязоха от конюшнята в цирка. После се чу как си казаха „сбогом“ пред цирка и „добър път“, подир което отново всичко стана тихо.
V
Решението на Хлапич
Когато всичко утихна, Гита и Хлапич с Бундаш излязоха, изпод яслата.
Никой не може да си представи какво му беше на Хлапич!
От разговора на черния човек Хлапич научи, че черният човек и Гърга са хванали онзи човек, който е отивал на панаир, и че са му взели стоката и коня, а него са вързали в гората. Но на Хлапичевото сърце тежеше още повече това, че черният човек и Гърга отиват нощес да отведат кравата на Марко и неговата майка, които бяха така бедни! То се знае, че за Марковата къща говореше черният човек, защото в този край само тя беше така мъничка и стара и само тя имаше голяма синя звезда под прозорците.
Като размисли всичко това, Хлапич каза само:
— Сбогом, Гито, трябва да бързам. Остани при своя господар и недей да плачеш.