О, божичко! Да дойде сега някой на помощ на този малък чирак, който стои тъжен на пътя в нощта!
VII
Кола в мъглата
Така стоеше Хлапич и гледаше надясно и наляво, като да чака помощ.
Поглеждайки така назад към града, Хлапич забеляза, че в далечината нещо се движи по пътя. Но от едната ливада се влачеше мъгла край пътя, та не можеше на месечината да познае какво се движи в мъглата. Чуваше се само как нещо тихо трополи.
Нощем никой не мисли първо: „Идва приятел“, а всеки мисли: „Идва неприятел“.
Така беше и с Хлапич, като разбра, че по пътя идва кола.
Беше му някак чудно, а Гита шепнеше през плач:
— Хлапич, защо тръгнахме на път нощем?
Само Бундаш вдигаше муцунка нагоре и беше доволен.
Колата се приближи и изглеждаше, като че голям хълм се търкаля по пътя. В мъглата всяко нещо изглежда три пъти по-голямо, отколкото е наистина.
Колата наближи вече Хлапич и Гита.
Виждаше се и човекът, който седеше в колата и караше своя мършав кон.
В това време добрият месец освети още по-силно колата и човека със своята сребърна светлина, а Хлапич и Гита извикаха от радост.
Познаха своя приятел, бедния кошничар от панаира!
VIII
Помощ
Това всъщност не беше никакво чудо, защото кошничарят не пътуваше насам, затова защото Хлапич и Гита стояха среднощ на пътя и се нуждаеха от помощ, ами той пътуваше тук често и когато тях ги нямаше.
Кошничарят ходеше винаги до един далечен върбалак за хубави пръчки за кошници, защото в близост до града нямаше подходящи пръчки. Нито един кошничар не отиваше така далече като този сиромах за пръчки, но затова пък нито на един кошниците не бяха така здрави и хубави като неговите.
Защо тъкмо той трябваше да бъде най-беден в целия град, въпреки че ходеше най-далече за пръчки и плетеше най-хубави кошници — за това Хлапич нямаше време да мисли сега. Мъдреците в онзи град пишеха вече големи книги за това, но и те не знаят защо е така.
Хлапич, Гита и Бундаш хукнаха към колата.
Когато кошничарят ги забеляза по месечина на пътя, помисли още повече отпреди, че тези деца са паднали от небето и нощем пътуват по месечина, а денем помагат на сиромасите.
Но сега на самия Хлапич му трябваше помощ и той помоли кошничаря да превози донякъде Гита и него.
Кошничарят беше много щастлив, че може да помогне на тези деца, които бяха толкова добри към него на панаира — и така Хлапич и Гита седнаха в колата, а кошничарят подкара мършавия кон.
Хлапич веднага разказа на кошничаря защо пътуват нощем. Накрая рече:
— Преди да съмне, трябва да съм при онази малка къщица, която има синя звезда и която стои сама на пътя.
— Аз знам къде е тази къщица — каза кошничарят. — Не е далеко от моя върбалак, ще ви покажа пътя до къщицата. Ще бъдете там, много преди да съмне.
Всеки може да си представи как се зарадва Хлапич. Тозчас и пътят му се видя по-къс.
Мършавият кон на кошничаря вървеше добре и бързо. На добрия господар и конят е винаги добър, та конят на кошничаря разбираше сега, че трябва да има нещо много важно, щом неговият господар така бързо кара.
Колата трополеше еднообразно, Хлапич и кошничарят разговаряха, Гита беше задрямала в колата, Бундаш все така весело тичаше ту край лявото, ту край дясното колело, така е то винаги, откакто на света има кучета и колелета.
Така стигнаха до онзи кръстопът, където пътят тръгва на две страни.
— Ще минем от тази страна по хълма през гората, защото това е по-краткият път — каза кошничарят на Хлапич.
— Не отивайте натам — обади се Гита, която веднага се събуди, щом чу, че отиват в гората. Това е тази гора, в която са хванали някакъв човек.
Но кошничарят вече много години минаваше по онзи път и не можеше да повярва на това, което разправят Гита и Хлапич. Ето защо каза:
— Това е съвсем къс път до моя върбалак. Не се бойте. Аз още не съм виждал в тази гора лош човек.
Кошничарят беше голям бедняк, а бедният човек рядко се бои.
Така те отбиха колата на хълма в гората.
На Хлапич това му се видя добро и му беше драго, защото знаеше, че това е късият път до Марковата къща. А който отива на помощ някому, той не се бои от друго, освен да не закъснее.
IX
Хлапич и Гита отново сами
Пътуваха първо по пътя през хълма, а после влязоха в гората. Гората беше така осияна от месечината, че приличаше на осветени дворове.