— Добро утро — каза Хлапич, като стигна до Гита. Но представете си колко се удиви, когато вместо Гита отговори нейният папагал:
— Добро утро! Добро утро! Добро утро!
Три пъти каза папагалът „добро утро“. Толкова беше бъбрив, че можеше осем дена подред да казва „добро утро“, ако Гита не го бе хванала за човката. След това Гита и Хлапич почнаха да разговарят.
Гита разказа на Хлапич, че нейният господар я оставил в едно село, защото била болна. Господарят й отишъл с цирка през две села и един град в трето село и заръчал на Гита да тръгне подир него, щом оздравее.
— Сега пътувам пеш за третото село — каза Гита. — Това е много далече и досадно.
— И аз пътувам — каза Хлапич. — Хайде да вървим заедно.
— Хайде — каза Гита, — аз съм много тъжна. Сутринта някой ми открадна по пътя кутията, докато ида на кладенеца да пия вода. В кутията имах разни работи, и златните ми обици бяха вътре.
— А на мен някой ми открадна ботушките — каза Хлапич. — Не се огорчавай. Ще намерим и обиците, и ботушките. Само да вървим по-нататък.
— Хайде — каза Гита, — но аз съм много гладна.
„Ех — мислеше си Хлапич, — тежко е с момиченцата! Преди малко беше тъжна, сега пък е гладна.“
И въпреки това Гита все повече допадаше на Хлапич, затова той каза на глас:
— Ще намерим в селото работа и няма вече да сме гладни. А каква работа можеш да работиш, за да се главим при някой селянин?
Така попита Хлапич, а Гита отговори гордо:
— О, аз зная всякакви работи! Знам да яздя, знам да стоя права на кон, да скачам през обръч, да играя на топка с дванайсет ябълки наведнъж, мога да изям най-дебела стъклена чаша, а и като я изям, още разни работи знам, които се изпълняват в цирка.
Сега Хлапич взе да се смее толкова силно, колкото вие не можете дори да си представите! Така се смя, че чак шапката му падна от главата.
— Всичко това, което знаеш, няма да бъде много от полза в нито една работа. Ако играеш на топка с ябълки, и дъвчеш, и гълташ чаши, нито един селянин няма да те вземе на работа — каза Хлапич.
Гита се разсърди. Но Хлапич й даде последното парче хляб от торбата и след това всички заедно продължиха пътя, за да търсят работа в село.
От едната страна вървеше Хлапич, от другата — Гита, а в средата — Бундаш. На Гитините рамена беше папагалът. Това бе твърде пъстра и чудна дружина по пътя.
III
На сенокос
Хлапич свиреше така хубаво по пътя, че всички стъпваха стегнато и бързо като войници. Затова и бързо стигнаха до първото село.
Там един чорбаджия косеше сено и имаше много ратаи.
Хлапич отиде при чорбаджията и го запита:
— Търсите ли добри работници?
Чорбаджията се почуди, защото и Хлапич, и Гита бяха така малки и пъстри и защото имаха папагал и куче.
— А защо вие сте добри работници? — попита ги чорбаджията.
— Затова защото нищо не знаем, а на драго сърце бихме научили всичко — отговори Хлапич.
Допадна на чорбаджията този отговор и въпреки че досега не бе имал такива работници, като Гита и Хлапич, все пак ги прие на работа и им нареди да обръщат окосената трева. Той беше взел много ратаи, за да изсуши колкото може по-бързо сеното.
Ратаите тъкмо закусваха и дадоха на Гита и на Хлапич сланина и хляб.
А като се нахраниха, всички тръгнаха да работят. Гита остави папагала и вързопа си на един клон.
Хлапич и Гита получиха по една голяма дървена вила и трябваше да обръщат сеното и да го трупат на копи.
Хлапич беше много силен и пъргав и тутакси заработи така умело тази работа, че сеното хвърчеше около него като перушина.
Но Гита беше мързелива в работата. Досадно й беше да работи, защото в цирка не бе научила никаква сериозна работа.
Тя махна два-три пъти с вилата, струпа някакво килнато купче сено и веднага седна на него.
— Хлапич, топло ми е — рече след малко Гита. Хлапич не я слушаше, а си продължи работата.
— Хлапич, пак съм гладна — рече малко по-после Гита.
Но Хлапич не я слушаше и нищо не й отговори, ами си работеше. Той стелеше сеното така хубаво, като тютюн в кутия, и направи вече три широки копи, като три кули. Гита се ядоса още повече, че Хлапич не й отговаря, а и без това й ставаше все по-досадно да работи.
Затова почна най-напред сърдито да маха с вилата и я строши. След това почна да гребе с греблото така люто в тревата, че тозчас от него паднаха три зъбеца. Най-сетне почна от сръдня да смесва сухата и прясната трева, като че ли е каша в тенджера. Като видя всичко това, чорбаджията си помисли:
„Не ми трябва такъв ратай. Който не работи, не трябва и да яде.“
След това вдигна от земята дълга пръчка и тръгна към Гита да я изпъди. Селяните постъпват винаги така с мързеливите ратаи. Ако не постъпват така, тогава по-добре изобщо да не започват да косят тревата. А ако тревата не се коси, тя ще порасне толкова голяма, че всички ленивци ще се крият в нея и ще спят по цял ден. Значи така е най-добре.