Стивънсън умира през 1894 година, ненавършил 45 години.
„Островът на съкровищата“ е типична творба на романтик, неспособен да забрави момчешкия си приключенски блян; най-добрият начин да се освободи от неговата натрапчивост е да ни го разкаже. Аз съм сигурен, че юношеското въображение на Стивънсън се е реело сред старите морски предания, сред кораби, гемии, пирати, тъй както малкият Джим Хокинс пътува по-късно в света на измислените от автора приключения. Превръщането на едно момче, заобиколено от опасности и жестоки хора, в главен герой на романа, е похват, характерен за романтизма. Така Джим става изразител на вечната момчешка мечта за ранна прослава. Романтични, обвити в странна, донякъде нереална светлина са странноприемницата „Адмирал Бенбоу“, откъдето започват всички събития, историята със заровеното съкровище на прочутия пират капитан Флинт, търсения остров, самотника Бен Гън. Пиратите, настанили се на кораба, който пътува към острова на съкровищата, под маската на честни моряци също носят окраската на романтизма. Този подход към тях бих нарекъл „романизиране на злото“. Презираме пиратите заради тяхната жестокост, алчност, пиянство и подлости, но те са ни интересни. Причината е в това, че писателят ги дарява с външните белези на една колоритна традиция — червени кърпи, ром, папагал, който крещи — „Злато! Злато“, черно знаме, песен, която вещае смърт и т.н. Най-забележителни са слепият Пю и куцият Джон Силвър — вкусът към необикновеното при изобразяването на физиката на пирата също е в традицията на романтичната литература (спомнете си колко често капитаните им са еднооки). Но докато други автори са колебливи от отношение на моралните им качества, Стивънсън е безмилостен към морските разбойници. Той разкрива постепенно голямата им безчовечност, чудовищното им безразличие към страданията на другите, показва ни същества, затъпели от пиене и алчност. Така неусетно стигаме до извода, че стремежът към свободен живот не може да служи за извинение на човешката поквара.
Редица по-дребни детайли доказват, че писателят е вникнал дълбоко в психологията на своите млади читатели. Ще дам един пример. Когато бях момче и четях „Островът на съкровищата“, щом някой от героите паднеше убит, пресмятах колко точно са останали пиратите и от друга страна — броя на живите приятели на Джим. Още в следващите редове Стивънсън добросъвестно потвърждаваше моите пресмятания и това ми доставяше голямо удоволствие. Изобщо на тези години човек много се ядосва, ако писателите не дават точна представа за съотношението на силите между два враждуващи лагера и менят числото на героите непрекъснато и произволно.
Другите романи на Стивънсън се занимават с по-мащабни и значителни събития. Но неговият шедьовър си остава „Островът на съкровищата“, книга, която разказва за борбата на шест честни мъже и едно момче с двадесетина главорези, изтрива фалшивата позлата от света на приключенията и легендите, но запазва в същото време неговото очарование.
Вече споменах, че „Черната стрела“ е остродинамичен приключенски роман, изграден върху чисто исторически сюжет. Войната между червената и бялата роза е всъщност война между аристократическите родове Йорк и Ланкастър за кралска власт в Англия. Тя е абсурдна по своята същност, защото лордовете, привърженици на единия или другия род, ангажират в нея цялата нация. Тези години са извънредно опустошителни за страната, загиват хиляди невинни хора, на които им е все едно кой ще ги управлява — Йорк или Ланкастър. И от едните, и от другите никой не е очаквал да подобрят положението на обикновените хора в случай, че вземат властта. Двата рода воювали за собственото си облагодетелствуване и слава. Така гледа на споменатия епизод от историята и Стивънсън. Той изразява своите убеждения като създава зловещия образ на Глостърския херцог Ричард, чието по-сетнешно кърваво царуване под името Ричард III е тема на една от най-известните драми на Шекспир. Как открива Стивънсън поле за своя романтизъм, щом действието на романа се развива в толкова кървави времена? През цялата книга преминава една основна сюжетна линия — разказът за необикновената любов на Ричард Шелтън и Джоана Седли. Двамата влюбени трябва да преодолеят страшни затруднения, причинени от войната между Йорк и Ланкастър, както и една дълга раздяла, за да се съберат накрая завинаги, да заживеят далеч от събитията на своята епоха, чието безсмислие са разбрали. Оказва се, че най-нежните, най-истинските човешки чувства могат да цъфтят и тогава, когато всичко изглежда потъпкано от жестокостта и грубостта. Ричард Шелтън е от аристократичен род, но не тръгва по пътя на хората от своето потекло; пътят на войната, където бързо се прави кариера и се търси евтина прослава. Той взима участие в едно-единствено голямо сражение и вижда как хора, насъскани от лордове едни срещу други, се избиват взаимно, без дори да разбират защо го правят. Младият Шелтън се отърсва от масовата психоза и решава да живее не така, както живеят всички, а както той смята, че е разумно и благородно. Оня, който е способен на такава постъпка, е човек, достоен за уважение.