Учителят говори дълго и подробно и джуджето, скрито в кутията, почна да губи търпение. Но то сигурно беше стояло много мирно, защото собственикът на кутията не забеляза, че го носи със себе си.
Най-сетне цялата група влезе в замъка и ако джуджето се беше надявало, че ще има случай да се измъкне от кутията, много се мамеше, защото ученикът през цялото време я носеше със себе си и то трябваше да го следва по всички стаи.
Това беше една бавна обиколка. Учителят постоянно се спираше, за да обяснява.
В една от стаите имаше голяма камина и учителят се спря пред нея, за да поговори за различните огнища и печки, които хората употребявали през вековете. Първия огън са палели в каменно огнище на пода сред стаята, с отвор за дима на покрива, през който са нахлували и дъжд, и вятър. По-късно почнали да правят големи зидани печки без комин, които наистина са топлели помещенията, но са ги пълнели с дим и сажди. Когато са строили Витшьовле, хората били стигнали вече до откритите камини с широк комин за дима, през който е излизала и голяма част от топлината.
Ако джуджето беше по-рано припряно и нетърпеливо, през този ден то получи урок по търпение. Цял час вече стоеше неподвижно.
В следващата стая учителят се спря пред едно старо легло с висок балдахин и завеси и веднага почна да разказва за някогашните легла.
Учителят никак не бързаше. Та откъде ли можеше да знае той, че едно нещастно джудже беше затворено в една кутия и с нетърпение го чакаше, да свърши! Когато стигнаха до една стая с тапети от позлатена кожа, той почна да разказва как хората още от старо време са обличали стените, а когато застанаха пред един стар семеен портрет, разказа историята на облеклото през различните времена; в тържествената зала пък описа как са правели някога сватби и погребения.
След това той поговори за многото трудолюбиви мъже и жени, които са живели в замъка, за старите Брахевци и за старите Барнековци, за Кристиан Барнеков, който при едно бягство дал на краля своя кон; за Маргарета Ашеберг, която била омъжена за Чел Барнеков и след като овдовяла, управлявала чифлика и цялата област петдесет и три години; за банкера Хагерман, който бил син на ратай от Витшьовле, а след това толкова забогатял, че купил целия чифлик; за Шернсвердовци, които снабдили хората в Сконе с по-добри плугове, за да могат да захвърлят старите дървени рала, едва помръдвани от три чифта волове.
През всичкото това време джуджето лежа мирно. Някога в лудориите си то беше затваряло майка си или баща си в килера. Едва сега разбра какво значи това: минаха часове, докато учителят свърши.
Най-после той изведе отново учениците на двора и там им поприказва за продължителния труд на хората, докато се снабдят с инструменти и оръжия, дрехи и жилища, мебели и украшения. Той каза, че един такъв стар замък като Витшьовле бил етап по този път. Тук можело да се види какво са направили хората за триста и петдесет години и да се разбере дали имало напредък, или не.
Но джуджето има щастието да не чуе тази реч, защото ученикът, който го носеше, отново ожадня и се вмъкна в кухнята да поиска чаша вода. Тук джуджето реши да потърси гъсока. Размърда се и случайно натисна капака, който се отвори. Капаците на тези кутии често се отварят и ученикът отново го затвори, без да се замисли. Тогава готвачката го попита някакво животинче ли носи в кутията.
— Не, само няколко стръка цветя.
— Струва ми се, че вътре все пак има нещо, което мърда — упорствуваше готвачката.
Тогава ученикът отвори капака, за да й докаже, че греши.
— Вижте сама…
Но не можа да се доизкаже. Джуджето, което не посмя да остане повече в кутията, скочи на пода и хукна към вратата. Прислужничките не можаха да разберат какво е това, което бяга, но все пак се спуснаха подире му.
Учителят още говореше, когато се разнесоха силни викове.
— Дръжте го, дръжте го! — крещяха излезлите от кухнята и момчетата се спуснаха подир джуджето, което бягаше по-бързо от плъх. Те се опитаха да му пресекат пътя към вратата и да го хванат, но не беше лесно да се улови нещо толкова малко. И то благополучно се измъкна.
Джуджето не посмя да тича по откритата алея, а кривна встрани. Спусна се през овощната градина към задния двор. Хората продължаваха да го гонят с викове и смях. Горкото джудже тичаше с всички сили, но те почти го настигаха.