— Не очаквай никаква помощ от мен или от другите малки животни — каза му Сирле. — Да не мислиш, че не знаем, че ти си гъсарчето Нилс, което лани разваляше гнездата на лястовичките, чупеше яйцата на косовете, хвърляше гарджетата във варниците, ловеше дроздовете с мрежа и затваряше катеричките в клетка? Помагай си както можеш, и бъди доволен, че ние всички не сме решили да се съберем и да те прогоним оттук!
Ако беше все още гъсарчето Нилс, момчето би й платило за този отговор, но сега само се изплаши да не би дивите гъски да разберат колко лошо дете е било. Откак бе дошло при тях, то не беше се провинило в нищо — от страх да не го изпъдят. Наистина сега нямаше възможност ла прави големи пакости, но ако искаше, все пак би могло да развали много гнезда и да изпочупи сума яйца. А то беше стояло мирно, не бе отскубнало нито едно перо от някоя гъска, нито веднъж не бе отговорило грубо и всяка сутрин, като поздравяваше Ака, сваляше шапка и се покланяше.
През целия ден то си мислеше, че гъските не искат да го вземат в Лапландия сигурно защото е толкова зло. И когато вечерта чу, че са хванали катеричката Сирле и че дечицата й ще измрат от глад, то реши да им помогне. Ние вече разказахме как момчето направи това.
А на следния ден, когато дойде в парка, във всеки храст сипките пееха как катеричката Сирле била отвлечена от страшни разбойници и как гъсарчето Нилс отишло безстрашно сред хората и й занесло малките катеричета.
— Кого възпяваме тъй сега в Йоведския парк? — чуруликаха сипките. — Палечко, от когото всички се бояха, когато беше Нилс гъсарчето. Катеричката Сирле ще му дава орехи, плашливите зайци ще играят с него, сърните ще го качват на гърба си и ще го спасяват, когато се приближи лисицата Смире, синигерите ще го предупреждават, щом видят ястреб, а сипките и чучулигите ще възпяват неговия подвиг.
Момчето беше сигурно, че и Ака, и дивите гъски са чули всичко това, но ето че и петък измина, без те да му дадат с нещо да разбере дали ще остане при тях.
До събота гъските пасоха из нивите около Йовед, несмущавани от лисицата Смире. Но когато в събота сутринта излязоха на полето, тя вече се криеше там и почна да ги гони от нива в нива, тъй че те не можаха спокойно да си попасат. Когато Ака разбра, че Смире няма намерение да ги остави на мира, бързо се издигна във въздуха и летя с ятото си десетки километри през равнината Ферш и склоновете на Линдерьод. Кацнаха чак при Витшьовле.
При Витшьовле към тях се присъедини отвлеченият гъсок, който, както вече разказахме, никога нямаше да се освободи, ако момчето не беше напрегнало всичките си сили да му помогне.
Когато в събота вечерта момчето се върна с гъсока при езерото Вомб, то беше убедено, че този ден е свършило добра работа и се питаше какво ли ще кажат Ака и дивите гъски. И те наистина не пестяха похвалите си, но не изрекоха онова, което то копнееше да чуе.
Отново дойде неделя. Минала бе цяла седмица, откак момчето беше омагьосано, и то си оставаше все така мъничко.
Но това като че ли вече не го смущаваше толкова много. В неделя следобед то седеше в един гъст ракитак край брега на езерото и надуваше върбова свирка. Целият храст около него беше пълен със синигери, сипки и косове, които чуруликаха най-различни песни, а момчето се опитваше да им подражава. Но това не му се удаваше много. То свиреше толкова фалшиво, че перата на малките му учители настръхваха и те отчаяно крещяха и пляскаха криле. Това така забавляваше момчето, че от смях то изпусна свирката си.
Започна отново, но пак така фалшиво и птичките завикаха в един глас:
— Днес ти свириш по-лошо от преди, Палечко. Не можеш да из-свириш нищо вярно. За какво мислиш, Палечко?
— За съвсем друго нещо — отвърна момчето. — И това беше истина. То се питаше докога ще остане при дивите гъски и дали няма да го върнат в къщи още днес.
Изведнъж то захвърли свирката и скочи на крака. Ака и другите гъски се приближаваха към него в дълга редица. Те вървяха необикновено бавно и тържествено и момчето веднага разбра, че сега ще узнае какво мислят да правят с него.
Най-сетне те спряха и Ака каза:
— Палечко, ти сигурно се чудиш защо не съм ти благодарила, задето ме спаси от лисицата Смире. Но аз предпочитам да се отплатя с дела, а не с празни думи. Сега, Палечко, мисля, че съм успяла да ти направя голяма услуга. Изпратих пратеник при джуджето, което те е омагьосало. Отначало то не искаше и да чуе за разтуряне на магията, но аз пращах пратеник след пратеник, докато го убедя, че си се държал много добре между нас. Сега то ти обещава, че щом се върнеш в къщи, пак ще станеш човек.