Чу, че Ака вика нещо отгоре, но не можа да я разбере. „Какво значи това? Нима дивите гъски са започнали да приказват другояче?“ — учуди се то.
Започна да им маха с шапката си и да тича покрай брега, като викаше:
— Тук съм. Где си? Това като че ли повече ги изплаши. Те се вдигнаха по високо и отлетяха към морето. Едва тогава момчето разбра всичко. Те не знаеха, че то е станало пак човек и не можаха — да го познаят!
А то не можеше да ги извика, защото хората не говорят езика на птиците. Не можеше нито да им каже нещо, нито да ги разбере.
Макар и да се радваше много, че се е освободило от магията, на момчето му беше мъчно да се раздели по такъв начин с добрите си приятели. То седна на пясъка и скри лице в ръцете си. Какъв смисъл имаше да ги гледа?
Ала скоро чу наблизо плясък на криле. На старата майка Ака й беше тежко да се раздели с Палечко и тя пак се бе върнала. И сега, когато момчето не се помръдваше от мястото си, тя се осмели да се приближи. После изведнъж го позна и кацна до него на брега.
Момчето извика от радост и прегърна старата Ака. Другите гъски го заобиколиха и почнаха да го галят с човките си. Те квакаха и му пожелаваха щастие. Момчето също им говореше и им благодареше за чудното пътуване, което беше направило с тях.
Но ето че дивите гъски млъкнаха и се отдръпнаха от него. Те като че ли искаха да кажат: „Ах, той е човек! Той не ни разбира и ние не го разбираме.“
Тогава момчето стана, отиде при Ака, прегърна я и я целуна. Същото направи и с Юкси и Какси, с Колме и Нелйе, с Вииси и Кууси, старите гъски, които бяха в ятото от самото качало.
После си тръгна към сушата, защото знаеше, че скръбта на птиците никога не трае дълго и искаше да се раздели с тях още докато са смутени от това, че са го загубили.
Като се изкачи на височината над брега, обърна се и загледа ятата, които отлитаха през морето. Всички се викаха едни други, само едно ято диви гъски летеше мълчаливо напред; то го гледа, докато го изгуби от погледа си.
Ятото летеше плавно, бързо и в пълен ред, със силни удари на крилете. И момчето почувствува такава мъка по отлитащите, че му се искаше да бъде отново Палечко, който можеше да лети над земи и морета с ято диви гъски.