В този миг дървеният човек се наведе към него и протегна голямата си широка длан. Как можеше да няма доверие в него? С един скок момчето се намери в ръката му. Дървеният човек го вдигна и го скри под шапката си.
Едва успя той да скрие момчето и да спусне ръката си на предишното й място и бронзовият човек застана пред него. Той така удари тоягата си в земята, че дървеният човек подскочи на своята скамейка. После бронзовият човек попита със силен, кънтящ глас:
— Ти кой си?
Дървеният човек вдигна ръка нагоре така, че старото дърво изпука, допря я до шапката си и отговори:
— С ваше позволение Розенбум, ваше величество. Бивш старши боцман на линейния кораб „Дръзки“, след завършването на военната служба пазач на Адмиралтейската черква и накрая издялан от дърво и поставен в черковната градина като каса за милостиня.
Като чу, че дървеният човек каза „ваше величество“, момчето изтръпна. То се сети, че статуята на площада е основателят на града. Значи това беше самият Карл Единадесети!
— Добре рапортуваш — каза бронзовият човек. — Ами можеш ли да ми кажеш дали си виждал едно малко хлапе, което скита тази нощ из града? То е един нахален нехранимайко и ако го пипна, ще го науча как трябва да се държи — И пак удари ядосано с тоягата.
— С ваше позволение видях го, ваше величество — отвърна дървеният човек. Момчето, което се беше свило под шапката и гледаше бронзовия човек през една цепка на дървото, се разтрепера от страх. Но то се успокои, когато дървеният човек продължи: — Ваше величество е на погрешен път. Хлапето тичаше към корабостроителниците и сигурно се е скрило там.
— Така ли мислиш, Розенбум? Тогава слезни от скамейката си, ела с мен и ми помогни да го намерим! Четири очи виждат по-добре от две, Розенбум.
Но дървеният човек отговори жално:
— Най-покорно моля да ми разрешите да остана тук. Аз изглеждам здрав и блестящ, защото скоро са ме боядисали, но всъщност съм стар и изгнил и не мога да се движа.
Бронзовият човек не беше от онези, които обичат да им се противоречи.
— Какви са тия преструвки? Тръгвай, Розенбум! — И той вдигна дългата си тояга и стовари един кънтящ удар по рамото на дървения човек. — Виждаш ли, че издържаш, Розенбум!
И те тръгнаха по улиците на Карлскруна, едри, внушителни, и скоро се озоваха пред високата порта на корабостроителниците. Пред нея стоеше моряк на пост, но бронзовият човек мина край него и ритна портата. Морякът като че ли не го забеляза.
Като влязоха в корабостроителниците, пред тях се откри широко пристанище, разделено чрез дървени мостове на отделни басейни. В басейните имаше военни кораби, които отблизо изглеждаха по-големи и по-страшни, отколкото преди, когато момчето ги беше видяло отгоре. „Нищо чудно, че ги взех за морски чудовища“ — помисли сито.
— Как мислиш, Розенбум, откъде да почнем да го търсим? — попита бронзовият човек.
— За него е най-лесно да се скрие в залата с моделите — отвърна дървеният човек.
На тясната ивица земя, която започваше вдясно от портата и се простираше покрай цялото пристанище, се издигаха стари постройки. Бронзовият човек се запъти към едно здание с ниски стени, малки прозорчета и висок покрив. Той блъсна с тоягата си вратата, тя се отвори и той почна да се изкачва по една стълба с изтрити стъпала. Влязоха в голяма зала, пълна с малки корабчета, снабдени с всички съоръжения. Момчето само се сети, че това са модели на корабите, строени някога за шведската флота.
Тук имаше най-различни модели. Стари линейни кораби, настръхнали от оръдия, с високи кули отпред и отзад, с купища платна и въжета, нависнали по мачтите. Имате малки крайбрежни корабчета с лейки за гребците, открити канонерки и богато позлатени фрегати — модели на корабите, с които са пътували кралете. Виждаха се най-после и днешните тежки, широки броненосци, с бойни кули и оръдия на палубата, и продълговати блестящи торпедни лодки, прилични на дълги тесни риби.
Като гледаше всичко това, момчето съвсем се смая. „Какви големи и хубави кораби се строят у нас в Швеция!“ — помисли си то.
Имаше достатъчно време да се нагледа до насита, защото бронзовият човек забрави всичко друго, щом видя моделите. Той почна да ги разглежда наред, от първия до последния, и да разпитва за тях. А Розеннбум; старши боцман на „Дръзки“, разказваше всичко, което знаеше за строителите и капитаните на корабите, за тяхната съдба. Той разказа за Чапмаи и Пуке, и Троле, за Хогланд и Свенсксунд и спря до 1809 година, когато бе напуснал.