Той отново млъкна и загледа другаря си, като че ли искаше да отгатне какво мисли той за всичко това. Но младият овчар продължи спокойно да яде и само му кимна да продължава.
— Щом пеперудата се превърнала във варовикова скала, вятърът започнал да донася различни семена на треви и дървета, които искали да пуснат корен на нея. Но трудно било да се задържи нещо в голата, гладка скала и ето защо дълго време по нея не растяло нищо друго освен троскот. После се появили детелина, лютичета и шипки. Но и днес на платото няма достатъчно растителност, за да се покрие скалата, така че тя на много места се провижда. А никой и не помисля да разоре тук горе, дето почвата е толкова тънка.
Но като знаеш сега, че платото и крайбрежието около него са тялото на пеперудата, може да се запиташ откъде се е взела почвата по крайбрежието.
— Точно така — каза другарят му, който продължаваше да се храни. — И аз това се питам.
— Не забравяй, че Йоланд лежи в морето от много, много години и през това време всичко, което вълните са носели — и водорасли, и пясък, и миди, — се е трупало на брега и е оставало там. А от източната и западната страна на платото са се смъквали камъни и чакъл. Така бреговете на острова са се разширили и там сега могат да растат и жито, и цветя, и дървета.
Тук горе, по коравия гръб на пеперудата, пасат само овце, крави и кончета. Тук живеят само яребици и пъдпъдъци и няма никакви други постройки освен вятърните мелници и няколкото сиромашки каменни хижи, дето намираме подслон ние, овчарите. Но долу, на брега, има големи чифлици и черкви, и домове на свещеници, и рибарски села, и цял град.
Той погледна въпросително другаря си, който беше се нахранил вече и завързваше торбичката си.
— Чудя ти се докъде ли ще стигнеш — каза той.
— Едно ми се ще да зная — продължи овчарят, като понижи гласа си почти до шепот и се вторачи в мъглата с малките си очички, уморени да търсят онова, което не може да се намери, — само едно: дали селяните из чифлиците по крайбрежието, или рибарите, които ловят херинги в морето, или търговците в Боргхолм, или гостите, които идват тук всяко лято, или туристите, бродещи из развалините на замъка в Боргхолм, или ловците, дошли наесен да бият яребици, или художниците, пристигнали тук, на платото, да рисуват овцете и вятърните мелници — ще ми се да зная само дали някой от тия хора разбира, че този остров е бил пеперуда с големи, блестящи криле.
— Да — обади се неочаквано младият овчар, — все на някой, който е седял някоя вечер на края на платото, слушал е как славеите пеят долу в храстите и е гледал към Калмарския пролив, ще му е минало през ума, че този остров не може да се е появил като всички други.
— Аз само се питам — продължи старият овчар, — никой ли досега не е поискал да даде на вятърните мелници толкова големи криле, че да стигнат до небето, толкова големи, че да могат да вдигнат целия остров от морето и той да полети като пеперуда между пеперудите?
— Може и да има нещо вярно в това, което казваш — отвърна младият, — защото през летните нощи, когато небето се издига високо и ясно над острова, понякога ми се е струвало, че той като че ли иска да се издигне от морето и да отлети.
Но сега, след като беше накарал младия да проговори, старият овчар вече не го слушаше.
— Бих искал да знам — продължаваше той още по-тихо — дали някой може да ми обясни защо тук, на платото, човек винаги изпитва някаква тъга. Аз съм чувствувал това през целия си живот и мисля, че тая тъга се промъква в гърдите на всеки, който мине оттук. Искам да знам никой ли не е разбрал каква е тая тъга, никой ли не е разбрал, че целият остров е една пеперуда, която тъгува за крилете си!
XIII
Малкият Карлов остров
Бурята
Петък, 8 април
Дивите гъски бяха прекарали нощта на северния край на Йоланд и сега летяха към сушата. Над Калмарския пролив духаше силен южен вятър, който ги отнасяше към север. Все пак те напредваха доста бързо към сушата. Но когато наближиха първите острови, чуха силно бучене, като че ли безброй много птици размахваха криле, за да отлетят, а водата под тях изведнъж стана съвсем черна. Ака бързо прибра криле и увисна неподвижно във въздуха. После почна да се спуска надолу към морето. Но преди още ятото да достигне водата, от запад връхлетя буря. Тя гонеше пред себе си облаци прах, парцали солена пяна и малки птички, а сега налетя и върху дивите гъски, пръсна ги и ги понесе към морето.