Ала момчето най-сетне се възмути от тези истории.
— Слушайте, гарвани! — каза то. — Не ви ли е срам да се хвалите с престъпленията си! Аз живях три седмици между дивите гъски и слушах и виждах само добро. Сигурно главатарят ви е лош, щем ви позволява да крадете и убивате така. Трябва да започнете нов живот. Хората така са ядосани от вашите злини, че правят всичко възможно, за да ви изтребят, и скоро от вас няма да остане нито следа.
Като чуха това, Иле Вятъра и другите гарвани така се разсърдиха, че се нахвърлиха върху момчето, за да го разкъсат. Но Фумле-Друмле застана пред него, като се смееше и грачеше.
— Не, не, не! — викаше той. — Какво ще каже Кора, ако разкъсате Палечко, преди да е извадил сребърните пари?
— Фумле-Друмле се бои от жените — каза Иле. Но все пак и той, и другите оставиха Палечко на мира. Скоро след това продължиха пътя си. Досега момчето си мислеше, че Смоланд съвсем не е толкова бедна страна, както му бяха разправяли. Наистина тя беше гориста и планинска, но край реките и езерата имаше обработвани земи и досега не бяха срещали още пусти местности. Ала колкото по-навътре навлизаха, толкова по-рядко виждаха села и къщи. Най-сетне му се стори, че летят над истинска пустиня, в която няма нищо друго освен мъх, бурени и хвойна.
Слънцето бе залязло, но още беше съвсем светло, когато гарваните стигнаха голямата степ. Иле Вятъра изпрати един гарван напред, за да се похвали с успеха си, и Кора излетя с няколко стотин гарвана от хълма да ги посрещне. Сред оглушителното грачене Фумле-Друмле каза на момчето:
— Ти така ни весели през целия път, че от сърце те обикнах. Затова искам да ти дам един добър съвет. Щом пристигнем, ще те накарат да извършиш нещо, което може да ти се стори много лесно. Но ти не се съгласявай!
Скоро след това Фумле-Друмле остави Нилс Холгерсон на дъното на един трап. Момчето се хвърли на земята и остана да лежи като припаднало от умора. Около него прелитаха толкова много гарвани, че въздухът свистеше като при буря, но то не отваряше очи.
— Палечко, ставай! — извика Иле Вятъра. — Ще ни помогнеш в нещо, което за теб е много лесно.
Но момчето не се помръдваше и се преструваше на заспало. Тогава Иле Вятъра го хвана за ръката и го повлече по пясъка към едно старо гърне сред трапа.
— Ставай, Палечко, и отвори това гърне! — отново извика той.
— Защо ме будиш? — отговори момчето. — Много съм уморен и тази вечер не мога нищо да правя. Почакайте до утре!
— Отваряй гърнето! — извика Иле Вятъра, като го разтърси. Момчето стана и разгледа внимателно гърнето.
— Как мога да отворя такова гърне? Та то е по-голямо от мен!
— Отваряй го! — заповяда пак Иле Вятъра. — Инак лошо те чака. Момчето стана, с мъка се домъкна до гърнето, опипа запушалката и отпусна безсилно ръце.
— Аз всъщност не съм толкова слаб — каза то. — Ако ме оставите да се наспя до утре, мисля, че ще мога да измъкна запушалката.
Иле Вятъра изгуби всякакво търпение, спусна се и клъвна момчето по крака. Но момчето не можа да изтърпи тази обида — един гарван да се държи така с него! То отскочи няколко крачки назад, извади ножчето си и го насочи пред себе си.
— Пази се! — извика то на Иле Вятъра. Но Иле беше толкова ядосан, че не се спря пред опасността. Той се хвърли като сляп върху момчето и се набоде на ножчето. Острието премина през окото в мозъка му. Момчето издърпа бързо ножчето, но Иле Вятъра само трепна с криле и падна мъртъв.
— Иле Вятъра е мъртъв! Чужденецът уби нашия главатар Иле Вятъра! — развикаха се гарваните.
Настъпи страшна суматоха. Едни се вайкаха, други крещяха за отмъщение. Всички се нахвърлиха върху момчето начело с Фумле-Друмле. Но както винаги той се държеше глупаво. Само подлиташе с разперени криле над момчето и пречеше на другите да се приближат и да забият човки в него.
Момчето си мислеше, че е дошъл вече краят му. Нито можеше да избяга от гарваните, нито пък имаше къде да се скрие. Но изведнъж си спомни за гърнето. Хвана здраво запушалката и я издърпа. После скочи в гърнето. Но гърнето беше лошо скривалище, защото беше пълно почти догоре с дребни сребърни монети. Момчето не можеше да се вмъкне по-навътре в него. Тогава то се наведе и почна да изхвърля монетите.
До това време гарваните летяха около него в тъмен облак и се мъчеха да го достигнат, но като видяха парите, изведнъж забравиха за отмъщението си и се спуснаха да ги събират. Момчето хвърляше шепи пари, а всички гарвани, дори и самата Кора, се биеха за тях. И всеки, който успяваше да докопа някоя монета, хукваше към гнездото си, за да я скрие.